Под игото на освободителя

В настоящата книга д-р Станчев описва един сравнително кратък период от патилата на бъдещия емигрант, но неговия собствен живот е също достоен сюжет за прекрасен роман. Това би бил един роман демонстрация на духовното извисяване на затворника и концлагериста високо над мъчителите и биячите си. Това би бил един роман-аргумент против претенциите на която и да било Номенклатура за управляване съдбините на почтено трудещите се граждани. Съдете сами: непокорното и буйно старозагорско селянче – както впрочем повечето будни български деца в чужбина – завършва медицина в Швейцария (макар към момента на записването си да не говори и дума френски) и развива успешна практика на уважаван и почитан лекар; не взема пари от българи, а когато се налага, им помага с каквото може; създава семейство и отглежда три дъщери; написва първата българска емигрантска белетристична творба, която е и “конкуренция” на Солженицин. Живот достоен за пиедестал, дори и само заради литературните си изяви. С това той ще остане завинаги всред нас, поне докато има хора, които ще се гордеят да се нарекат “българи”.

Иван Даракчиев