Подбрани извори за историята на балканските народи (XV-XIX в.)

През последните десетилетия балканистиката се наложи като комплексна наука, която се стреми да проучи по пътя на сравнителните изследвания взаимоотношенията на балканските народи и общите социални, икономически, политически и културни явления в тяхното развитие. Появиха се редица задълбочени изследвания с балканска проблематика. Същевременно разшири се и се обогати извороведческата база.
С настоящото издание се цели да се подберат и представят извори, които да представляват едно автентично, оригинално четиво, въз основа на което би могло да се илюстрира единството и многообразието в развитието на балканските народи, породени от многовековното съжителство и взаимни влияния на различни по произход, с разнообразни традиции и живеещи на ограничена площ народи.

Предлаганият сборник обхваща един период от пет столетия, когато балканските народи са свързани с обща историческа съдба. Новата социална, икономическа и политическа действителност, наложена на Балканите от османското господство, създава условия за още по-голямо взаимопроникване и единство в живота и целите на балканските народи. Разпространението на османската феодална система и политическа надстройка в почти всички балкански земи създава основата за изграждане на една социално-икономическа общност, която изравнява балканските народи в материално отношение, макар за дълго време да забавя тяхното развитие. Тази общност в съдбата на различните балкански народи предопределя и близостта в целите, характера и движещите сили на национално-освободителното движение.

Материалите, включени в сборника, имат разнообразен характер - официални хроники, законодателни паметници, документи на различни административни учреждения, описи от разнообразно естество, дипломатически донесения, писма, впечатления на пътешественици и т.н. Изворите са групирани в три дяла, съдържащи 17 глави.

Дял I обхваща периода от XV до XVII в., т.е. от установяването на османското господство на Балканите до промените, засегнали вътрешната структура и външнополитическото положение на Османската империя. В него може да се проследят политическото развитие на османската държава през този период, характерът на поземлените отношения и развитието на градското стопанство, занаятите и търговията.

Вътрешните изменения, упадъкът на Османската империя, намерил израз в Източния въпрос, свързаните с него опити за реформи на Османската империя, зараждането на капиталистически отношения, възраждането на балканските народи са предмет на дял II. По такъв начин двата първи дяла са построени проблемно и отразяват общността на явленията, характерни за историята на целия Балкански полуостров. Същевременно те дават възможност на място да се направят някои сравнения относно локалните различия. В тези дялове е намерил място и материал, илюстриращ дадено явление на основата на българския пример.

Изворите, които се отнасят до историята на вече оформените балкански нации, до тяхната борба за независимост, както и развитието на новообразуваните държави до Берлинския конгрес, счетохме за по-целесъобразно да поднесем по отделни страни в един трети дял. Източната криза от 70-те години на XIX в., с която се приключва един голям период от балканската история, завършва хронологически изложението на сборника.

В сборника са включени преди всичко обнародвани материали, но са намерили място и някои непубликувани досега извори. Голяма част от тях се публикуват за първи път на български език. Преводите са дадени по възможност по оригинала, както се вижда от библиографското позоваване в началото на всеки документ. Изключение се прави за онези материали, които са били вече публикувани от български автор.

Всички преводи са направени от съставителя. В отделни случаи, когато е прибягнато към услугите на друг преводач, той е посочен на място. Освен малката обяснителна анотация след всяко заглавие, на места са направени бележки след съответния текст, необходими за непосредственото разбиране на даден изворов материал. Някои от материалите принадлежат по своя характер към повече от една глава. В подобни случаи се дават препратки под линия. Като цяло географските названия в текста са нормализирани, а в отделни случаи, когато е съхранена оригиналната форма, са обяснени в бележка. Същото се отнася и до личните имена. Датите са дадени по нов стил. В случаите, където има османско летоброене, то е превърнато в християнско. Многоточията в документите означават изпуснат текст.

Накрая сборникът е снабден с речник на чуждите думи и с географски и именен показалец.
Съставителят изказва благодарност на своите колеги от катедрата по история на балканските народи при СУ "Св. Климент Охридски", където беше обсъден сборникът, както и на колегите си от Института за балканистика при БАН, които оказаха ценна помощ при изготвянето на труда.

Мария Тодорова
(из предговора към книгата)