Покаяние Господне

Книгата на Румен Леонидов се състои от няколко цикъла: Просъници, Бдения, Сънотворения и Сънописи.

Тази книга е обвземваща във всички посоки. Преминава през конкретиката на днешното, обгражда вчерашното, и прави своя голям обхватен маньовър към библейското и вечното, за да огради поетическата си територия. Подобно писане е писането на драматичната равносметка на Мислещия Човек. Това е в пълен синхрон и с поетическата техника - сякаш няма етап от развитието на поезията ни, който да не е употребен в тази голяма лирико-философска конструкция - от народотворческото песенно изразяване, през реализма, символизма и философския синтез. Монументална книга. Такива книги не ходят при хората, хората ходят при тях.
Недялко Славов

"Покаяние Господне" - това е нов вид писане, което бих могъл да оприлича на словесна анимация. То се намира на еднакво отстояние от поезията и белетристиката. Румен Леонидов гледа през съня си един действителен свят от невидими същности, където действието го е обладало до такава степен, че е успял съвсем естествено да се отърси от Аза си. Някъде в средата на книгата, но не и в сърцевината ѝ, е включен цикъл с "чисти" стихотворения, слял се по особен начин с тази едносъщна, на места абсолютно еднородна материя, в който преобладава наситенобелият цвят на зимата, сякаш поетът е забравил, че формата може да има различни сезони. Струва ми се, че тук си проличава отново вродената дарба на Леонидов да наблюдава непрекъснато и извежда всяка своя мисъл докрай, подчинявайки я не просто на целостта на повествованието, а на оня тайнствен абсолют, която тя носи още в самия си зародиш.
Асен Валентинов

"Имам към 90-100 страници записани сънища. Тази неизследвана част от човешкия мозък и душа, бих казал, е странна. Душата по време на сън пътува из различни селения, среща различни същества и земни и извънземни...Избрах тези сънища, които при прочит да могат да накарат да се замисли онзи, който воъбще не вярва в Бога." 
Румен Леонидов