Поостаряла, но помъдряла... но поостаряла

„Поостаряла, но помъдряла… но поостаряла.“ Тези толкова успешни авторки отново показват игриво остроумие, самоирония и точно такава мъдрост и начин на разсъждение, които бихме очаквали от една французойка, която наближава четиресет години.

Каролин дьо Мегре и Софи Ма се завръщат, за да ви развеселят с приключенията си, докато постепенно изоставят любимата си роля на лоши момичета, докато обсъждат красотата, любовта, прелъстяването, а също и начина на живот, семейството, работата и какво е да живееш сама.

Продължават да се държат бохемски и да са различни, да изричат думи, които не бихте очаквали да чуете от тях. Но ще ви убедят, че нещата вече не са същите – когато някой трийсетгодишен пристигне на купона и изобщо не ви поглежда; когато се събудите и се чувствате прекрасно, а всички ви казват колко изтощена изглеждате, когато се радвате, че се прибирате у дома след почивката… тогава ясно разбирате, че вече сте възрастна.

Неврозата срещу самоувереността, съпротивата срещу приемането, страстта срещу спокойствието. Чрез одухотворени кратки истории Мегре и Ма като едни носталгични, но модерни парижанки улавят и ни показват различните етапи при натрупването на годините. От личното до странно универсалното или до абсурдното, в тази страхотна книга са събрани мигове от ежедневието, които ще накарат читателите да кимат одобрително, да се съгласяват смутено или да се смеят на глас…