Ние използваме бисквитки за да може сайта да функционира пълноценно. Спазвайки директивата за електронните комуникации изискваме Вашето съгласие за използването на бисквитки. Научете повече.
"Поразените" от Теодора Димова ни връща към един от тъмните периоди в българската история - непосредствено след събитията от 9.IX.1944 г., когато мнозина са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след преврата.
Бях на възпоменанието пред паметника на жертвите на комунизма в градината на НДК. Не можеше да се стои дълго на едно място, дъхът ни излизаше като пара. Пред паметника имаше около двеста човека, увити в шалове. Самата аз се бях вледеила.
Като че ли беше частна панахида. Като че ли жертвите нямаха нищо общо с нашата държава. Като че ли ни е станало по-удобно да живеем без памет. Почувствах се тягостно в ледената, кристална февруарска утрин.
- Откъс от послеслова в книгата "Поразените".
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.
Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат.
Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни.
Но поразени ли са наистина „Поразените”?
Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете.
В какво се изразява поражението и в какво победата?
Свети апостол Павловата прочута фраза звучеше през цялото време в главата ми: „…силата ми се в немощ напълно проявява…”.
Кой е по-силен в очите на Бога – този, който кротко плаче в себе си, или онзи, който безсрамно тържествува?
Оформление на корицата: Дамян Дамянов (картината е на Марк Шагал)
Поръчките от Онлайн книжарница Ciela.com се доставят от Спиди, Еконт и BoxNow за България, и от Български пощи за чужбина.
Теодора Димова -
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“, „Влакът за Емаус“ и повестта „Първият рожден ден“.
През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти“. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература.
През 2019 г. Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжнина. През същата година излезе романът ѝ „Поразените“, който по-късно се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България“, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2022 г. „Поразените“ получи новоучредената френска литературна награда „Фрагонар“. През 2023 г. Теодора Димова стана носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Кръст от пепел“.
| Автор | Теодора Димова |
|---|---|
| Издателство | Сиела |
| ISBN | 9789542829577 |
| Година на издаване | 2020 - допечат |
| Корица | Мека с маншети |
| Страници | 252 |
| Формат | 14.3х21 |
| Език | Български |
