Рицар, оръженосец и честта на една дама

През 1386 г., няколко дни след Коледа, огромна тълпа се събира в парижки манастир, за да наблюдава как двама мъже се бият до смърт – те трябва да докажат чия кауза е справедлива в очите на Бог.

Тази драматична история, в която главните замесени лица са рицар, оръженосец и дама, е базирана върху реални събития, случили се по време на унищожителната Стогодишна война.

Истинска история за престъпление, скандал и уреждане на съдебен спор чрез битка в средновековна Франция

В мрачната и неприветлива епоха вражески войски плячкосват френските земи, лудост в обзела френския съд, схизма разделя Църквата, мюсюлмански армии застрашават християнството, а бунтове, предателства и чума излагат животите на всички на произвола на съдбата.

В центъра на историята е Жан дьо Каруж, нормански рицар, завърнал се от битка в Шотландия, който научава, че съпругата му Маргьорит обвинява оръженосеца Жак Льо Гри, стар приятел на съпруга ѝ и негов колега придворен, че я е изнасилил. Дьо Каруж завежда жалба пред още ненавършилия пълнолетие крал Шарл VI.

Льо Гри обаче твърди, че е невинен, а тълпата започва да се съмнява в думите на вече бременната Маргьорит. Съдът, озовал се в задънена улица, постановява съдебен дуел, но съгласно тогавашните закони, ако рицарят загуби от оръженосеца, съпругата му ще бъде осъдена на смърт за лъжовно обвинение. Предстои свирепа битка, при която всеки от участниците в конфликта ще се изправи пред потенциално фатален край...

В книгата са поместени:

• автентични стари карти;
• средновековни илюстрации.

„Идеята за тази книга ми дойде преди 10 години , когато четях средновековен извор за легендарния конфликт между Жан дьо Каруж и Жак Льо Гри. Очарован от историята, започнах да събирам всичко, което можех да намеря за тази афера. След време пътувах до Нормандия и Париж, за да разгледам архивите от ръкописи и да видя с очите си местата, където драмата се е разиграла преди повече от 600 години. Книгата, която се получи в резултат на това, е истинска история, основаваща се на оригинални източници, хроники, съдебни архиви и други оцелели документи. Всички личности, места, дати и много други детайли, включително какво са направили и казали хората, техните често противоречащи си твърдения в съда, получени и платени суми пари или дори времето – са реални и се основават на изворите. Където има несъответствия в източниците, аз предоставям информацията, която изглежда най-достоверна. Където историческите текстове мълчат, използвам собственото си въображение, за да запълня някои празноти, като през цялото време слушам внимателно гласовете на миналото.“

Ерик Джагър