Послепис за зрящи - том 1. Поезия

"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали.

Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си остава за мен най-сигурното убежище. И светлите умове, които са се спасили и спасяват чрез думите."
Надя Попова