Преселница

Пояснения от Иван Цанев за изданието:

Малина и художничката Яна Левиева се преселиха в друг, необитаван от издатели свят и няма как в тукашните книжарници да се появи книга с оформление като това на отсрещната страница. Но се случи нещо неочаквано, поне за мен. Фотографката Уша Цонкова с помощта на общи приятели издаде ранен вариант на книга, която замисляха с Малина в края на отминалия век: „Слабите места на поезията / Обратната страна на фотографията“.

Не можах да присъствам на премиерата на тази книга, но имах съзнание за своя дълг пред паметта на Малина. Вече се бях погрижил да подготвя едно ново, цялостно представяне на поетическото ѝ творчество. След антологичната сбирка „Жизнен опит“ и мемоарно-биографичната „Книга за Малина“, предложени на читателите от ИК „Жанет 45“, дойде ред и на изданието, което държите в ръце.

Божана Апостолова, на която дължа огромна благодарност, знае коя годишнина предстои да отбележим на 21 януари 2025 година. Много се надявам пловдивските приятелки на Малина от кръжеца „Метафора“ да си припомнят съхраненото между кориците на книгата „Преселница“.

Очаквам да ги последват и съмишлениците ѝ от ЛВ и киното – а защо не и съавторите на видео-клипа „Възхвала на въздуха“…

СБОГУВАНЕ С ПРЕСЕЛНИЦАТА МАЛИНА

Чета отново отзад напред твоя „Жизнен опит“ на компютъра – оставих „за по-нататък“ книгата от суеверие, когато тръгвах този ден от София, за да не тръгнеш ти. „Денят бе слънчев и не беше петък“. Молих, но не можах да спра смъртта, тя спря за теб с „внимателно усърдие“. Сега, когато си отиде, неразгадала „абракадабрата за щастие“, отдавна отсъстваща за този свят, съставен от бръщолевене, от теб останаха деца, стихотворения и книги. Имаше какво да пишеш още, какво да издадеш, кого да утешиш, да се погрижиш.

След толкова раздаване за другите, след денонощния ти труд, дойде и време за почивка.
Запомних заръката от теб „не давай непоискано добро“, а ти самата не я спазваше. Ти не отмина ничия болка, събираше я като в съдина. Затова ли липсата ти толкова боли? Кой сега ще ни дава кураж, докато дойде време да се срещнем в небесните Пет Кьошета? Дано си се преселила от „ябълковите градини в някой детски рай“, Малина…
Силвия Чолева във в. „Култура“ (2011)

Към пощенската кутия

Виж, Господ да ме осени със здраве
за още малко —
дордето вечерта полека се избистря
и лъкатуши моята сълза.
Земята да е напоена и нахранена
и над разумната зеленина
малиновият храст да аленее
като внезапно разцъфтяло чувство.
Прозорците измити
да гледат свежо към градината,
а книгата прелистена
с последната си страница да ми помаха.
Да бъде всичко! И животът
да идва, без да си отива.
Защо ти, толкоз отзивчива, млъкна
от седмици насам —
безмълвна чужденко,
лишила ме и днес от вест насъщна.
С какво надеждата си вечер да приспивам?
Но ти се моля: отключи
ръждясала уста
и дай добрата новина
на моето човечество от четирима души
(което си мечтае да е от петима).

Малина Томова