Причини за любов

Името на Селвер е познато на интелигентния читател още от времето, когато в социалната мрежа се появиха великолепни стихове с краткия подпис „Селвер“. Известната тайнственост на авторката внасяше допълнителен интерес, гадаеше се дали това не е творчески псевдоним и кой се крие зад него. Творбите бяха в безупречен класически стил и още по-важното – ювелирни не само по форма, но и като тематика, като съдържание и поетичен изказ.

С това кратичко „Селвер“ излезе и първата книга на Селвер „Очите на тъгата са зелени“, книга, която буквално стана библиографска рядкост, защото читателят, жаден за безхитростно, човешко и явно изстрадано и преосмислено поднасяне на „нещата от живота“, искаше да чете не псевдоинтелектуални ребуси и римушки, а собствените си чевства и размисли. Намираше се в думите на Селвер. За мен тези качества, които притежава авторката, и начинът, по който ги поднася, са първенстващи в оценката за значимостта на поезията. Селвер не препира да издава книга всяка година, само и само да се „запише“ в историята на литературата. Тя съзнава, че не количеството, а качеството е това, което търси читателят, за да се превърне в съмишленик на автора.

„Причини за любов“ надгражда и укрепва мястото на Селвер в стойностната част на съвременната поезия, място, до което имат достъп малцина, за разлика от кохортата, поела задъхано към собственото си обезсмъртяване в някаква прилична или неприлична стихотворна форма. „Причини за любов“ е поезия, не вертикална или зле римувана причина да излееш водопад от нездрави амбиции пред стотина роднини и приятели. Селвер е поет. Поет по душа, поет със собствен стил и собствен глас в литературното пространство. Тя чудесно знае, че „Където съм посяла стихове, ще бъде книжният ми рай“, защото „Излишни са вратите и оградите, когато сме наясно с битието си“.

Не търсете помпозни метафори, мъгляви констатации, неясни дори на самия си автор, поплаци и пудросани ахкания и охкания в стиховете на Селвер. В тях има само това, което всеки от нас вижда около себе си. И в себе си. Селвер ни го дава, за да можем да го вземем не съвсем наготово, а да го съпреживеем и да се замислим, че наистина „Колко сме смъртни и колко безсмъртни – никой не знае това“, че „Времето, времето ще ни запрати право към нашите места“, че „И все така е неизбежно това, което ще се случи“. „В дебели книги си държа сърцето, да не разбира, че светът е друг“ изповядва поетесата, а всъщност в нейната тъничка стихосбирка тя ни дава истинския свят – с всичките му причини за любов.

Маргарита Петкова, редактор


„И щом преодолеем зимата,
остават само пролетни глаголи.“

Дори само тези два реда, написани от Селвер, са ми достатъчни, за да съм сигурна в наличието на Поет. Но добрата поезия не те оставя на мира – искаш да четеш още и още. И с мен така се случи – четох още и още от предстоящата ѝ книга „Причини за любов“. И си помислих… колко е хубав светът през  метафорите, дори когато е тъжен. Колко по-вярно разпознаваме идеята за живота и любовта, когато поет ни превежда през това познание… Това прави Селвер – записва талантливо сърцето си и така достига до сърцата на читателите. Без клишета, без бездарни напъни за космополитни обобщения, без размахано пръстче за поука. Чиста, направо кристална лирика. С характер! Характер, който да защити любовта, болката, разочарованието и… красотата.

Такава поезия не може да остане незабелязана, защото  „белязва“ по безапелационен начин – просто започваш да я следваш, разлиствайки страниците  и така до… последната. Когато си пораснал с няколко образа повече, когато настъпи радостта, че няма злоупотреба с думите, когато те споходи спокойствието, че талантливите хора виреят на всякаква почва и при различни обстоятелства. Трябва им само един празен лист. Не съм го открила аз. Каза ми го Селвер:

„Неясни очертания на вторник,
сърцето си оставих в послепис.
Не слагайте на думите намордник.
На думите им трябва празен лист.“

И още много поетични истини е казала. Струва си да заживеят между две корици, за да стигнат до повече сърца. При всичката ми жал за дърветата, тази хартия няма да бъде похарчена напразно.

Камелия Кондова