Приказки

Гроздана Олуич е една от най-изтъкнатите сръбски писателки днес. Тя е родена през 1934 г. в градчето Ердевик, Войводина. Още като гимназистка в гр. Бечей е започнала да публикува свои творби и през 1953 г. печели конкурс за най-хубав разказ на в. "Борба". Дипломира се и завършва магистърска степен по английска филология в Белградския университет. В 1957 г. още първият ѝ роман "Излет в небето" получава и първа награда всред 157 ръкописа и става много популярен: драматизиран е и представен в Белградския народен театър. Вторият ѝ роман "Гласувам за любовта" (1963) е спечелил конкурса за най-хубав роман на годината и е екранизиран. Преведен е и на български. На изключителен читателски прием се радват и следващите ѝ романи - "Не буди заспалите" и "Диво семе". А романът ѝ "Гласове във вятъра" (2009) получава и наградата за най-хубав сръбски роман на годината. Последван е от "Преследвайки златния елен" (2014) и "Да преживееш до утре" (2017).

Съдържание:

• Небесната река;
• Златопръстата;
• Седефената роза;
• Чародейният репей;
• Вълшебната птица;
• Златната порта;
• Бялата къртица;
• Измамникът и смъртта;
• Принципът на облаците;
• Глухарчето;
• За капчицата и цветето;
• Огледалото;
• Златокоска;
• Старецът и камбаната;
• Ореховият стол;
• Златното блюдо;
• Олданините градини;
• Щастливото око;
• Лунното цвете;
• Малките хлебни човечета;
• Бялата гълъбица;
• Възглавницата, която помнеше сънища;
• Бележка за авторката.