Приключенията на Пити на Антарктида

Вълнуващите приключения, разказани през погледа на Пити, ще забавляват децата и родителите им от първата до последната страница, а описанията на загадъчната Антарктида ще завладеят въображението на малките мечтатели и изследователи

Далече, далече, толкова далече на юг, че стрелката на компаса показва само север, се простира приказна земя. Там властват заедно космически студове, ураганни ветрове и феерия от цветове, родени от играта на слънчевите лъчи с безкрайните снежни простори. Ледени скулптури са изваяни сякаш от ръката на невидима вълшебница. Магия витае над този тайнствен континент, наречен Антарктида. Всеки стъпил на суровите ледено-каменни брегове с мързеливо изтягащи се тюлени и тромаво поклащащи се пингвини, които ловко се гмуркат в студените кристалночисти води, където айсберги като изящни замъци искрят във всички цветове на дъгата, остава завинаги пленен от обгръщащата го неземна красота. Прекрасно е децата ни да се докоснат до тази изтъкана от природата приказка, потъвайки в „Приключенията на Пити на Антарктида“, да усетят магията през погледа на едно куче.

Далечното полярно лято на 1996 г. Две малки къщички, носещи гръмкото име Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски“, са се сгушили в дъното на Южния залив на остров Ливингстън. Тишината, нарушавана само от поривите на вятъра, се разкъсва от шум на мотори. По ледника се спускат двете шейни на испанските ни съседи. Шестимата обитатели на тенекиените бараки изскачаме навън да посрещнем скъпите гости. Неслучайно е казано, че добрият съсед е повече от брат. Ние, българите на Антарктида, наистина сме случили на съседи. Испанската полярна база „Хуан Карлос I“ е само на четири километра от българската и имайки безкористната подкрепа на испанците през всичките си полярни години, страната ни днес е уважавана в цял свят полярна нация.

Първият, когото прегърнах тогава, беше Хавиер Качо – командирът на испанската база. Имаше вид на конкистадор и излъчваше благородството на идалго. В малката ни бедна, но спретната къщурка, точно описана от кучето Пити, се завихри непринудена испанско-българска фиеста, а андалузкият херес бързо премахна езиковата бариера. С носталгия и умиление бъбрихме за близките си, останали далече в стара Европа. Дъщерята на Хавиер, Мария, се оказа 12-годишна, връстничка на моята дъщеря Теодора. Спомнихме си за сълзите им на летището и за заръката да им разказваме много и за всичко, което сме видели и преживели на приказния континент. „Водя си дневник и толкова прекрасни и неочаквани приключения се случват всеки ден, че цяла книга мога да напиша“, сподели Хавиер. Разпалено го убеждавах, че не само Теодора и Мария, а и милиони деца по света трябва да я прочетат, защото последният девствен континент на Земята е тяхно настояще и бъдеще.
Приказката, разказана за Антарктида от героя на Хавиер – кучето Пити, ни отвежда в една страна на чудесата, където природата е единствен господар и човекът е най-висшето є творение. Там няма малки и големи, богати и бедни нации, там властват приятелството, взаимопомощта, любовта и хармонията между човек и природа.

Испанските деца имаха възможността да се запознаят с приключенията на Пити. Някои от тях вече са изследователи на ледения континент, запленил ги благодарение на приказките, четени преди заспиване. Прекрасно е, че българските малки читатели също ще могат да отгърнат страниците на тази чудесна книга и да се потопят в могъщия, красив и враждебен свят на снежната принцеса Антарктида.

проф. дн Христо Пимпирев
Директор на Българския антарктически институт и ръководител на българските полярни експедиции


Хавиер Качо е испански учен, полярник и писател. Участва в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 г. е част и от 28-ата българска експедиция до ледения континент. В резултат на многогодишните си изследвания написва книгите „Антарктида: озоновата дупка“, „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакълтън, несломимият“, „Аз, Фрам“, „Героите на Антарктида“ и други.

През 2020 г. един от островите край Антарктида е кръстен Качо като признание за големия принос на Хавиер Качо за популяризирането на Антарктида и за дългогодишната му подкрепа за българската антарктическа програма.