Пространства на мълчанието

Темата за мълчанието е развита и във втората част, но посоката на погледа вече е обърната. Това е обратната перспектива, характерна за византийската и руската иконописна школа. Пресичането на линиите не става на хоризонта, а някъде извън реалното зрително поле. Сега не аз съм главният герой, а човечеството, за чиято съдба си поставям хиляди тревожещи ме въпроси.

Третата част са размисли на психиатъра: до какво ще доведат „родилните мъки“ на съвременността ни? Човечеството е изправено пред прага на ново ужасяващо Средновековие: Ковид-19, глобализъм, нарастващ атеизъм, необратима дехуманизация, простмодернизъм... Като негова реакция обаче ще се роди неосъзнатата съпротива, която впоследствие ще помете света такъв, какъвто го познаваме днес. Но може би именно в отчаянието се крие надеждата – надеждата да надскочим себе си и да възкресим хуманността, която ни прави човеци...

Владимир Симов