Психотерапия на вредни привички и зависимости

В същото време липсват методически инструкции и инструменти за превенцията и за терапията на вредните привички и на зависимостите, които да могат да се ползват успешно в практиката. Самите вредни привички, както и различните зависимости, са изключително разнообразни и имат свой специфичен облик, свои характерни причини, форма на проява и динамика пpи всеки отделен пациент. От това следва, че е необходимо да се предложи в достатъчно достъпна форма сравнително голям регистър от възможни ефективни психотерапевтични противодействия на вредните привички и зависимости, които да се ползва от пo-широки кръгове психолози и психотерапевти, както и да помага за ориентация на близките на пациентите, а и на самите тях, ако това е възможно и уместно.

В книгата, която в същността cи представлява практическо ръководство за работа с пациенти,
са разгледани въпросите за същността и проявите на всяка една от включените дванадесет вредни привички и зависимости; разглеждат се характерните особености на протичането на страданието; факторите и причините, които обуславят неговата поява и развитие като психичен проблем; описват се евентуалните лоши последствия от него; представят се най-добрите начини за диагностициране (включително и за диференциална диагноза, където е необходимо) и най-ефективните за българските условия възможни методи за психотерапия.

Самите психотерапевтични методи са от различни направления и школи на психотерапията
— психоаналитично направление, бихейвиористко направление, юнгианска школа и др. Посочват се и най-ефективните за терапията на дадена вредна привичка или зависимост разновидности на психотерапевтичната практика — групова терапия, семейна психотераnия, котерапия, сугестивни методи, аверсивни методи и др. Особено внимание е обърнато на тези методи, спрямо които общо взето има натрупан психотерапевтичен oпит и e доказано, че резултатите от лечението са добри. Във всички конкретни случаи се отчитат реалните обстоятелства у нас в сферата на психичното здраве и действителните възможности на практикуващите психотерапевти. В същото време се имат предвид и nоследните достижения на психотерапевтичната наука и практика.