Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг

Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед.

И така, читателю, в тези страници ще откриеш червената линия, очертана от капки моя кръв, линия, която бележи пътя ми сред хората, сред страданията и идеите. Всеки човек, достоен да се нарече син человечески, поема кръста си и тръгва нагоре по своята Голгота; мнозина, повечето, стигат до първото, до второто стъпало, задъхват се, строполяват се посред пътя и не стигат до върха на Голгота — искам да кажа, до върха на дълга си, — да бъдат разпнати, да възкръснат и да спасят душата си. Проявяват малодушие, страхуват се да бъдат разпнати и не знаят, че разпъването е единственият път към възкресението. Друг път няма.

Четири бяха решаващите стъпала в моя път нагоре и всяко от тях носи едно свещено име: Христос, Буда, Ленин, Одисей. Именно този кървав мой път от една от тези велики души на друга, сега, когато слънцето залязва, се мъча да очертая в този Пътепис; как един човек, останал без дъх, се изкачва по скалистата планина на своята съдба. Цялата ми душа е един Вик; и цялото ми Дело е тълкование на този Вик.

Една дума, през целия мой живот, постоянно ме е измъчвала и шибала като бич; думата Нагорнище; това именно нагорнище, истина, примесена с въображение, бих искал да изложа тук; и червените стъпки, оставени по моя път нагоре. И бързам, преди да си наложа „черния шлем“ и да сляза в пръстта, защото тази кървава линия ще бъде единствената следа, оставена от преминаването ми по тази земя; това, което написах и извърших, бе написано и извършено върху вода и изчезна.

Призовавам паметта си да си спомни, събирам от въздуха живота си, заставам като войник пред генерала и правя своя Рапорт пред Ел Греко; защото той е замесен от същата критска пръст като мен и може най-добре от всички борци, живи или живели някога, да ме разбере. Не остави ли и той същата червена линия по камъните?

Титаничен поток от впечатления, животообогатяващ и изключителен.

Kirkus Review

Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака.

Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде „Толедо през време на буря“? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние, критяните? „Където не сполучиш — върни се; където сполучиш — върви си!“ Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.

И така, чуй, Генерале, моя рапорт и отсъди; изслушай, Дядо, живота ми, и ако съм се борил и аз заедно с теб, ако съм бил ранен, без някой да разбере, че ме е боляло, ако не съм обърнал никога гръб на врага, дай ми благословията си!