Разговор за Палестнина - меки корици

Настоящата книга съдържа четири текста. Първият представя общ поглед върху историята на конфликта между араби и евреи. Вторият е дипломна работа на Николай Малинов, озаглавена „Еврейската имиграция в Палестина (края на IX век – 1948г.)“. Тя е писана през 1992 г., но не е издавана досега. Третият текст е разговор между Николай Малинов, Валентин Радомирски и Вихра Павлова, състоял се на 21 ноември 2023 г., т.е. след атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври и последвалите удари на Израел срещу Ивицата Газа. Последният текст е самостоятелен анализ на Вихра Павлова на тема: „Насилието като прозорец на възможностите“.

Първият въпрос, който ще си зададе читателят, е защо тази дипломна работа е включена тук – повече от тридесет години след нейното написване? Има ли смисъл да се връщаме толкова назад, за да разберем съвременните отношения между палестинците и Израел?

Ако съпоставим тезите от дипломната работа с тезите в разговора, ще открием следния интересен факт: Николай Малинов разглежда днешните събития в Палестина през призмата на исторически период от Библейски времена до наши дни. В повечето монографии арабо-израелският конфликт се разглежда от края на XIX век насам.

Причината, която насочва младия тогава учен към тази така стародавна, но и изключително актуална тема на дипломната му работа, е, че това е тема, която вълнува не само тесен кръг учени, изучаващи Близкия изток и историята на еврейския народ, но и широк кръг хора, които искат да се ориентират в мотивите за създаването на Държавата Израел през 1948 г. Темата винаги е пораждала силна политизация поради неимоверно противоречивите възгледи сред арабски и еврейски изследователи. Това кара младия изследовател най-напред да предложи своя версия за основните периоди, свързани с възникването и развитието на идеята за самостоятелна израелска държава. Важността на тази периодизация той вижда в социалнопсихологическата особеност на специфичния характер на еврейския народ, формирал се през вековете.

Самò по себе си това е достатъчно основание да се подчертае оригиналният характер на търсенията.

Важен момент в разсъжденията на Малинов са съмненията в редица постановки, дори в редица решения на органи на ООН, което заслужава да се оцени като критичен стремеж за търсене на самостоятелен подход към съществуващата историческа документация. Същия подход авторът прилага и по отношение на литературата от съветския период.

Авторът разглежда промените в едно дълго историческо развитие на израелския народ, за да стигне до извода, че „характерно за ранносредновековния период на съществуване на еврейството е разпръснатостта на неговите общини, които окончателно след 70-те години от новата ера са концентрирани главно в Персия и Египет. След 640 г. от новата ера Палестина е завоювана от арабите. В последствие еврейският народ се разселва по целия свят. Именно през този период се оформя характерът, или психологията, на еврейския народ. Всъщност за първи път идеята за заселване на евреите в Палестина е изразена от Елиазер Бен-Йехуди (Перлман), противник на асимилацията и застъпващ тезата, че само в Палестина евреите може да развиват своята култура. Заслужават специално внимание по-нататъшните стъпки, предприемани от еврейските интелектуалци, които в крайна сметка довеждат до идеята за придобиване на територия в Палестина като национална собственост“.

По-нататък изследването на Малинов подробно се спира на възникването и развитието на ционизма и ционисткото движение. Специално внимание той отделя и на възникването на кибуците – земеделските комуни, като важен фактор за укрепването на специфичния национален характер на евреите.

Важна роля в регулирането на отношенията между евреите и арабите играят редица западни държави, главно Англия. Противоречивата политика на великите сили предизвиква противодействие от страна на арабите, с което през годините се сблъсква не само политическият живот в Англия, но и евреите и арабите, които са противопоставими едни на други. За това допринася и обстоятелството, че след като получава мандат за Палестина, Англия не отказва да предостави на арабите възможността да обявят своя държава. При тези условия главната задача на еврейското движение става осигуряването на националните права на еврейските малцинства в страните от Източна и Централна Европа. Според Николай Малинов между двете войни, когато в ционизма окончателно се изгражда единна позиция по въпроса за заселването на Палестина и разрастващият се ишув полага всички усилия за създаване на еврейска държава, към Палестина се засилва въвеждането на строги имиграционни движения в Съединените щати през 1926 г. и възникването на фашизма. Заселването на Палестина от евреи е съпроводено със засилени вълнения сред арабското население, което не е съгласно с това. Крайният резултат е засилване на нееднозначната реакция на арабите, населяващи Палестина. Авторът обръща внимание и на нарастващата световна обществена нагласа в подкрепа на еврейските лидери след срещата им с арабски представители в Лондон в края на 1918 г. На тази срещи двете общности търсят начин да постигнат споразумение по въпроса за Палестина.

Междувременно расте и движението в подкрепа на идеята, че е възможно националните интереси на евреите и арабите да се съчетаят. По-нататъшно развитие проблемът получава по време на Лондонската конференция през февруари и март 1939 г. Тя завършва без успех поради невъзможността да се постигне единство в позициите на евреите и арабите. В резултат еврейският народ остава разочарован от всички обещания на европейските велики сили и проблемът за заселването на Палестина от евреи остава открит.

Разговорът между Николай Малинов, Валентин Радо[1]мирски и Вихра Павлова е концентриран върху актуални проблеми на палестино-израелския конфликт и опитите на отделни играчи да използват ситуацията в свой интерес. Според Радомирски „проблемът на проблемите“ е, че всички, които искат да решат конфликта, се сблъскват с „радикализъм и от двете страни, достигнал до ирационални нива“.

Малинов поставя проблема и за сблъсъка между сунити и шиити и защищава тезата, че в крайна сметка усилията за разрешаване на конфликта в Израел ще за[1]висят от изборните резултати в САЩ. При това не само САЩ, а и редица други държави като Англия също имат свои приоритети, свързани с резултатите от предизборното състезание между демократите и републиканците в САЩ.

С включването на Вихра Павлова накрая дискусията стига до оценката за войната като катализатор на споровете за превъзходство в решаването на кризата в Близкия изток. Като обобщение Малинов формулира тезата, че характерът на войната се променя в процеса на военните действия в различните фронтове. Този характер се определя не само от това дали войната е хибридна или информационна. Крайният резултат до голяма степен ще зависи от индийско-пакистанския конфликт, с който ще се решава голямата битка за финансово-валутните отношения и за транспортните коридори. При това авторите са категорични в извода си, че във всичко това не трябва да се игнорират Русия и Китай.

Фундаментален извод от разговора е, че конфликтът между араби и евреи няма военно или религиозно решение. Мир в Палестина може да бъде постигнат само с политическа воля и средства и от двете страни.

Вярвам, че книгата ще се посрещне с интерес от широк кръг читатели.

Проф. д.ф.н. Орлин Загоров София, август 2024 г.