Размишления върху произхода на българите

Откъс

През 1901 година бях назначен за български търговски агент в Скопие. Заминах за местоназначението си през Цариград, дето посетих Екзарха. На сбогуване, той ми каза: „Поздравете нашия митрополит Синесий в Скопие и работете двамата против сръбската пропаганда, защото, според мене, опасността от нея е голяма. Гърците не са тъй опасни и аз не се боя толкова от тях, защото, макар вярата ни да е една, езикът ни е различен, затова и не се опасявам, че българите в Македония ще станат гърци. Езикът пази нашите българи от гръцката пропаганда. Със сърбите вярата ни е една и съща, а езиците ни са много близки, та лесно българинът се превръща в сърбин. Ето защо срещу сръбската пропаганда трябва да се работи по-внимателно и по-усърдно.“

От Цариград заминах с руски параход. Като стигнах на Св. Горското пристанище, параходът трябваше да престои там два часа. Слязох през това време на пристанището, дето имаше само една кръчма, а зад нея се разстилаше празно пространство; едно младо момче пасеше там няколко мулета. Чух, че един възрастен човек му извика: „Докарай ги мъските тува!“ Тоя чисто македонски израз ме зарадва, защото на пристанището всички приказваха гръцки.

Аз съм роден в Брацигово, чиито жители в по-голямата си част са преселенци от Костурско, и понеже съм израснал и свикнал с македонското наречие, като чух горния македонски израз, стори ми се, че съм се върнал в отечеството си и слушам матерното си наречие.

Сутринта пристигнах в Солун и след като престоях там един ден, заминах за Скопие. По пътя, навсякъде по гарите, слушах да се говори български език с македонско наречие.