Реката на свещената маймуна

Разказът на Димитър Кръстев за пътуването му из джунглите на Мексико през 60-те години на миналия век дава поглед към потайните места, обичаи и племена, които днес са изчезнали. Устремен да попадне точно там, където може да почувства и преживее от първо лице контакта с природата и индианските общности. Осъзнал, че богатството и културата на този свят са на изчезване, той си е поставил за цел да ги изследва и запази по свой собствен начин, като ги нарисува. Но за да приложи своя талант на художник, трябва първо да оцелее и да стигне да изолираните им колиби, скрити от гъстата дъждовна гора.

– Филип Лхамсурен, пътешественик и писател, един от малкото прекосил сам и без водачи амазонската джунгла

За мен дейността на Димитър Кръстев е пример на благородна дейност, на човешко отношение към индианците и възхищение от техните качества. Когато си мисля за него, се връщам към романтичната история на френския художник Пол Гоген, който захвърля зад гърба си така наречените „достойнства“ на цивилизацията и се заселва завинаги в Полинезия… Но нашият Димитър Кръстев направи значително повече – с много съпричастност се зае да разкрие неизвестни неща от трудните делници на обитателите на Лакандонската джунгла, обитаващи бреговете на обожествяваната от тях река Усумасинта.

– Симеон Идакиев, журналист и пътешественик, водещ на предаването „Атлас“ по БНТ

Определят го като художник пътешественик от онази рядка порода хора, които цял живот обикалят, пътуват, изследват и наблюдават света около себе си, и рисуват… Пресата у нас го нарича „Българския Гоген“.

– Ралица Базайтова, изкуствовед, организатор на изложбите на Кръстев в България

Само неколцина са българите, които през първата половина на ХХ век са бродили из все още недокоснатите от цивилизацията области на Латинска Америка. Един от тях е Димитър Кръстев – художник, каякар и пътешественик. В търсене на екзотични пейзажи, модели и приключения той се спуска по дивите реки на мексиканския щат Чиапас, броди из джунглите и руините на древните маянски градове и преживява вълнуващи срещи с местните хора – метиси и индианци от народа лакандон.

– Димитър Венков, индианист, член на Българското индианско общество „Орловият Кръг“

Превод: Йордан Тодоров

Худ. Оформление: Стоян Атанасов, Свилен Димитров