Реката тук е ламя

Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои… Ту е бяла от облаци, ледове и ябълков цвят, ту е зелена от ракити и елши, ту е синя от зенита на небето, ту е златна от жита и есенни гори…

Тя ни е родила и опитомила в едни времена, които май само нощните звезди помнят. Хората, които го забравят, ходят немили-недраги по житейския си друм. Ще разберем ли някога, че нищетата ни не е на трапезата или в портмонето? Ще си спомним ли, че сме деца на Ламята, която с всеки изгрев поглежда към нас с окото на Слънцето и ни се радва цял миг, преди да го скрие под клепача на нощта?

Този живот се живее с любов, воля и сила.

Опитайте, ще стане.

Другото не е живот.

Йото Христов Пацов е роден на 28.12.1949 г. в София. Завършил ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Велико Търново. Работил в периодичния печат – в. „Вечерни новини“, Бюро на агенцията по печата „Новости“ в България, в. „Народна младеж“, в. „Работническо дело“, сп. „Съвременен показател“, , сп. „Авто ревю“, в. „Психо“, в. „Деловата седмица“, сп. „Стил на живот“, сп. „Ексклузив“, сп. „Св. Валентин“, в. „Фактор“, сп. „Усури“, в. „Окото“, сп. „Икономика, бизнес, финанси“, в. „Наслука“, в. „Рибар“, сп. „Лов и риболов“ и др.

Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“. Кореспондент на чуждестранни печатни издания, в т. ч. и военен кореспондент. Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на ловците и риболовците в България.