Ревизионното начало и правомощията на въззивната инстанция в българския наказателен процес - твърди корици

Ревизионното начало, макар да има толкова съществено влияние върху българското въззивно производство, а оттам – и върху целия ни наказателен процес, не е било предмет на специално изследване в нашата наказателно-процесуална доктрина. Основната причина за това е, че то често се разглежда като едно от многобройните проявления на официалното начало. Ето защо около ревизионното начало, като самостоятелен процесуален институт, и днес продължават да съществуват много неизяснени въпроси. Изследването на генезиса му и на съотношението му с други класически и фундаментални за обвинителния наказателен процес институти (като началото на жалбата, официалното начало, инструкционното начало и др.) ще открои важни типологизационни белези на съвременния български наказателен процес и ще осигури адекватна ориентация относно действителното място на нашата наказателна процедура сред съвременните обвинителни и смесени процедури. От друга страна, правилното изясняването на т.н. „пълно проявление“ на ревизионното начало във въззивната инстанция изисква последователен системен подход – анализ на ролята на това начало като компонент измежду интегративно свързани наказателно-процесуални норми, заедно образуващи завършената регулационна система, от която зависят както общият облик на въззивното производство, така и конкретните правомощия на въззивния съд. Казаното означава, че трябва да се изследва съществуването на различни ограничители пред „пълното проявление“ на ревизионното начало във въззивното производство, за да може в светлината на тяхното системно взаимодействие да се проведе всестранен и правилен анализ на общата компетентност и на конкретните правомощия на въззивната инстанция. На базата на такъв анализ ще бъде направен опит да се даде обоснован отговор на спорни или неправилно решавани в съдебната практика въпроси относно реалните правомощия на въззивния съд, както и да се формулират такива предложения de lege ferenda, които по мое мнение биха могли да оптимизират наказателната процедура и по-конкретно регламентацията на въззивното производство. Всички тези въпроси, към много от които при това може да се погледне от различен ракурс, са предмет на настоящото изследване.