Ритъмът на сърцето/ Роман по действителен случай

Това е историята на едно глухо момиче, написана с откровението на изповед. Родена по времето на прехода в България, героинята рано губи баща си и преждевременно се изправя пред стената, издигната между чуващите и глухите хора. Разказ за борбата на едно дете да оцелее в черно-белия свят на глухотата и да съумее да го оцвети. Когато пораства, момичето среща своята любов, но любимият й е чуващо момче и тя осъзнава, че тази любов е обречена. Книгата преплита в себе си автобиографични и фикционални моменти, което превръща сюжета й в една универсална история за съзряването и любовта, разказана през изпълнения с тишина, но и с много красота светоглед на авторката Росица Караджова. История за начина на усещане на музиката, любовта и сцената. Роси - нежна и красива, и Крис - строг и студен. Дали тя ще успее да стопли сърцето му?

Авторката за себе си и за идеята й:

                Родена съм глуха в семейство на глухи, баща ми почина като бях малка. Сестра ми също е глуха. Когато бях на 7 години, кака ме записа  в модерен балет Фрида при Младежки дом гр. Хасково и от тогава не съм спирала да танцувам. Мисля че имам талант, на сцената се чувствам щастлива, но си мечтая да се снимам в киното. Мечтая си да бъда актриса. Тази моя мечта ме поведе и към предаването Байландо.  По време на предаването се запознах с много хора и зрители. Голяма част от тях ме обикнаха, но не от съжаление, а заради това че се боря и не се предавам. Въпреки че не спечелих, продължавам борбата за моята мечта. Но след като поотмина еуфорията, си  дадох  сметка, че никой режисьор няма да ме покани във филм защото съм глуха и че трудно ще събера пари за образование. За това седнах и написах историята си в роман, след което един приятел го редактира. После по романа написах сценарий. Отново приятел го редактира, а друг приятел го преведе на английски. С една дума – реших сама да си създам роля и филм. Мисля че се получиха красиви неща – “Ритъмът на сърцето”. Историята си е моята, драматична но красива.

Знам че много хора ще си помислят...тя е луда, как може да е глуха и да си мисли, че ще бъде издадена тази книга и че ще стане този филм и че тя ще се снима, но същите тези хора предполагам са мислили че и в Байландо няма да се справя, но аз стигнах до финала, при това само и единствено с труд и талант, а без партийна и каквато и да е друга намеса. Знам че ще е трудно, но нима до сега ми е било лесно. Знаете ли глухотата не е в ушите, тя е в ума. Вярвам в себе си, ще положа усилия, ще се трудя.

Не знам защо Господ ми е отредил да бъда в света на тишината, но аз смятам да се възползвам от недъга си, да се опитам да обърна това в моя полза, а не да се вайкам.