РУСКИЯТ ПРОЗОРЕЦ

Вярвайки в съблазнителната възможност „адресът да създаде събитията“, Руди Ступар непрекъснато променя местоживеенето си, търсейки своята история. Периодичният поглед през малкия горен прозорец, наречен „руски“ (форточка, рус.), е само един кадър, но той е съвсем достатъчен за Руди, за да разпознае някое ново „аз“ и да тръгне след него, отказвайки се от себе си. Важното е да се откриеш в колкото се може повече кадри. Останалото е работа на монтажа.

Но дали желанието да се изживее всичко това е оригинално, или е само компилация от неща и събития, преживени от други? Дали Руди Ступар е само колекционер на чужди съдби или и колекционер на чужди самоличности? С други думи, Руди актьор ли е или писател? И кое от двете е по-силно — това, което Руди тепърва трябва да постигне, или онова, което никога не е успял?

Ритъмът на тракането вагоните на влака отмерва ритъма на сменяне на различните образи в живота на Руди (хората и историите, които са успели да му разкажат). Асиметричен и накъсан, но все пак ритъм, който трябва да симулира някакъв ред и план и да прикрие същностната „обърканост”, с която са белязани всички сънародници на Руди в края на XX век.