Ние използваме бисквитки за да може сайта да функционира пълноценно. Спазвайки директивата за електронните комуникации изискваме Вашето съгласие за използването на бисквитки. Научете повече.
Двамата конници яздеха мълчаливо през старата гора, на няколко разтега един след друг, по тясна дърварска пътека. Денят вече гаснеше под ниско надвесено облачно небе. Беше през първите дни на месец сечен. Всичко наоколо беше пропито със студена влага, която лепнеше и се стичаше по дебелите възлести дънери. По падините и долищата тонеха и се изцеждаха размекнати, посивели преспи. Копитата на конете затъваха в рядката кал по пътеката, чукаха и стържеха по камънаците, шляпаха из локвите и пръскаха наоколо кална вода. Гъстата гора чезнеше в здрача, само неокапалата дъбова шума все още се червенееше като напластена ръжда по разкривените, почернели от влагата клони. Студено беше, влажно и мрачно, ала се усещаше, макар и едвам доловимо, дъх на близка пролет. Минал бе денят на свети Атанасий, а с него бяха отминали и лютите зимни студове.
Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия.
Дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки народ - политическата свобода, та поради това не можал да понесе страданията на ония 14 хиляди свои нещастни войници: в тях предвиждал бъдещите мъки на целия български народ.
Главното значение на цар Самуила в нашата история се заключава не само в това, че той отстоявал независимостта на българите и продължил съществуването на българската държава още близо половина век, но още и в това, че в тия 45 години, през които той ръководил съдбините на българския народ, сполучил чрез своята многогодишна и упорита борба с Василия II да възпита и развие своя народ в духа на свободата, като се противопоставил на чуждото разрушаващо влияние, и да вдъхне в него силна омраза към безпощадната и жестока завоевателка на България - Византия, към всичко византийско - една заслуга, на която не малко се дължи несъмнено запазването народността на българския народ през времето на тежкото византийско владичество.
Васил Златарски
Поръчките от Онлайн книжарница Ciela.com се доставят от Спиди, Еконт и BoxNow за България, и от Български пощи за чужбина.
Димитър Талев -
В тази категория на онлайн книжарница Сиела може да намерите произведения на бележити български писатели, сред които и Димитър Талев. Днес ви срещаме именно с част от неговото творчество, като от ciela.com бихте могли бързо и удобно да поръчате желаните от вас книги.
Той е български писател и журналист, роден на 1.09.1898 г. в Прилеп, Македония.
Неговите родители били скромни и достойни хора, а в семейството им се усещала любовта към родината. Имал и по – голям брат. Още в ранните си ученически години Димитър Талев проявявал любов към книгите и четенето.
Едва 9-годишен губи баща си. Това е моментът, в който той написва и първото си стихотворение, следват и още. Като ученик започва да пише и разкази.
През 1912 г. постъпва в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а гимназиалното си образование завършва през 1920 г. в Битоля. Желанието му да продължи да учи го отвежда в Загреб и Виена, където учи за кратко.
През 1925 г. успява да завърши българска филология в Софийския университет. Още в началото на 20-те години на 20 век писателят започва да се занима с публицистика. Съдейства на едни от най-популярните вестници „Зора и „Македония“ като редактор, коректор и журналист.
Неговите младежки години са белязани от лишения, несигурни времена на войни и въстания, което се отразява и на неговото творчество.
Бил е член на Съюза на българските писатели, но след като е обявен за „фашист“ го изключват от него. Два пъти е арестуван. За известно време е изпратен в централния затвор в София, както и в „трудови-изправителни селища“.
Умира на 20.10.1966 година в София.
„Железният светилник“ е първата книга от тетралогията му за българите в Македония в края на 19 и началото на 20 век, техният живот и борби на революция. Това е исторически роман, отразяващ борбите на българите за политическа и църковна независимост. Разказва за сложността на обществените и лични отношения на едно възрожденско семейство, това на Лазар Глаушев. „Железния светилник“ е смятан за един от ценните и завършени романи в балетристиката ни.
„Преспанските камбани“ е книга номер две от тетралогията. В нея писателят разгръща темата за народа и значението му за историята, личният героизъм. Произведението излиза през 1954 година, но не продължава жанровата линия на първата книга. Въпреки това измисленият образ на Лазар Глаушев остава като част от историята.
В тетралогията от значими романи е и „Илинден“, която е третата книга от нея, отново подходяща за учещи, но и за всеки, който иска да се докосне до творчеството на Димитър Талев. Любопитното за „Илинден“ е, че е отпечатана през 1953 година, преди романа „Преспанските камбани“. Смята се, че това се е случило във връзка с честването на 50 години от Илинденското въстание, за което се споменава в романа.
„Гласовете ви чувам“ е последният четвърти роман от тетралогията романи, която излиза от печат през 1966 година. Той се отличава от останалите три книги с повече политически елементи. Сюжетната линия разказва за живота на сина на Глаушев.
| Автор | Димитър Талев |
|---|---|
| Издателство | Захарий Стоянов |
| Поредица | Съчинения в 15 тома |
| ISBN | 9789540911342 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корица | Твърда |
| Страници | 486 |
| Формат | 17x24 |
| Език | Български |
