Сам

Това е историята на една любов – интелектуалец на средна възраст е обсебен от любовта си към млада девойка. Психологическата хроника на това чувство е показана като поток на съзнанието, раздвояващо се между надеждата и отчаянието. Удачен фон на тази модерна любовна история е Париж, столицата на свободния творчески дух, счупил рамките на конвенционалното и традицията.

Главният герой, който води повествованието, е мъж с интелектуален и житейски опит, който се влюбва в сестрата на свой приятел. Когато я е видял за пръв път, тя е била малко момиченце, което израства пред очите му, и в момента, в който у нея разцъфва девойката, той осъзнава, че това е жената, за която винаги е жадувал. Между двамата има духовна близост и доверие, но когато мъжът прави опит да разкрие чувствата си, момичето се отдръпва – вероятно заради разликата във възрастта им. Той трябва да замине за Париж, където любовта продължава да подхранва надежди у него, докато не идва стъписваща вест, която го тласва към абсента и бордея.

„Сам“ излиза през 1890 г. и още с появата си прави впечатление като предвестник на модернизма и наред с това разбунва духовете. Навярно най-любопитната част от историята на творбата е свързана с автобиографичните елементи в сюжета. Юхани Ахо и един от синовете в семейство Йернефелт (с най-известния литературен салон по онова време), Арвид (1861-1931), стават близки приятели още в студентските си години. Макар Ахо да е силно привързан към домакинята в техния литературен кръжец, той се увлича и по нейната дъщеря – Айно, от която обаче получава отказ малко преди заминаването си за Париж. Неслучайно в прочувствената изповед на протагониста от „Сам“ се откриват именно детайлите от гореизброените действителни събития. Години след издаването на творбата именитият финландски композитор Жан Сибелиус (1865-1957) чете произведението и разпознава в героинята Ана своята годеница – Айно Йернефелт (1871-1969). Това първоначално го провокира да призове Ахо на дуел, но впоследствие се отказва от намерението си.

Оставяйки настрана тези пикантни факти от историята, меланхоличната творба „Сам“ представя неизбежния за модерния човек път от спокойната селска идилия на забутаната в ъгъла на Европа Финландия до шумния, мащабен метрополис. Описвайки детайлно и лирично родината паралелно с чуждата действителност, авторът показва както провинциалната ограниченост във Финландия, така и самотата, разочарованието в големия град, на който и северният Хелзинки все повече започва да прилича.

„Сам“ представлява една от най-сериозните крачки на финландската литература към форма, наподобяваща вътрешния монолог и потока на съзнанието.

Юхани Ахо си разчиства сметките с буржоазните порядки и съумява да шокира читателската аудитория с непристойното по онова време описание на посещение в бордей – прословутия „Мулен Руж“. Макар в очите на читателя от XXI век във въпросния епизод да не се случва нищо неморално, откъсът успешно демонстрира стремежа на автора да превърне тривиалните преживелици на отритнатия влюбен в произведение на изкуството. И къде ли би било възможно подобно нещо, ако не в пренаситения със символика Париж?!