Сантиментално пътешествие из Франция и Италия

През 1765 година Лорънс Стърн пътува из Франция и Италия и стига на юг до Неапол. Героят на романа му - младият и чаровен свещеник Йорик – наследник на героя на Шекспир от „Хамлет”, мъртвият шут Йорик, завършва само френската част на пътешествието.
Смъртта на Лорънс Стърн за мнозина е обяснение за “незавършения” финал и за неизпълненото обещание за пътешествие из Италия. Но Лорънс Стърн не прекъсва писането на романа след заболяването си. Възможно е болестта да го е подтикнала да преразгледа композицията, защото текстът недвусмислено демонстрира обмислена и последователно проведена “незавършеност”.
Пастор Йорик е един от най-безбожните свещеници в световната литература. Във Франция него го интересуват само „сантиментите” и най-вече тези към красивите французойки. Повечето от приключенията на героя са любовни, елегантни и ексцентрични. Дори когато наглед води безобидни разкази със случайно срещнати млади дами, или си купува нещо, Йорик винаги е на границата на неприличното и често я прекосява. Перманентно влюбен е и неговият слуга французин Ла Фльор. Двамата, както толкова много спътници в литературата, всъщност пътуват през живота в един век, когато циничният хумор и разпуснатите нрави са на мода.
Сред десетките сцени – смешни и емоционални, най-впечатляваща е тази, в която Йорик трябва да сподели стаята си в странноприемницата с младата дама и нейната камериерка – с прочутия финал „Деликатният случай” - „и когато протегнах ръка и хванах камериерката за…”, като естествено зад цялата изтънченост на историята помислите на героите не остават тайна.