Сърцето на човека и неговата способност за добро и зло

Всички ние сме предопределени от това, че сме родени като хора, и следователно сме предопределени от вечната задача да правим избори. Заедно със своите цели ние трябва да избираме и средствата за тяхното постигане. Не можем и не трябва да разчитаме друг някой да ни спаси, а трябва ясно да осъзнаваме, че точно нашите погрешни избори ни правят неспособни да се спасим.
Със спокойно сърце можем да кажем така: за да избираме доброто, трябва да осъзнаваме. Никакво съзнание обаче не може да ни помогне, ако сме загубили способността си да съпреживяваме искрено и дълбоко нещастието на друго човешко същество, да се трогваме от приятелски поглед, от песните на птиците, от зеленината на тревата. Ако човек стане безразличен към живота, вече няма надежда, че може да избере доброто. Тогава наистина сърцето му ще бъде толкова вкоравено, че животът му ще е приключил. Ако това се случи с целия човешки род или с облечените във власт и могъщество негови членове, тогава човечеството може да срещне гибелта си точно когато пред него се откриват най-големи надежди.
Ерих Фром