Седмица на милосърдието в Истанбул

Ако се вярва на написаното в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля привидно е сведена до планирането и дирижирането на следния експеримент: в продължение на седем дни, седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст, са коментирани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул:

- Али - негов бивш състудент, разочарован от живота си
- Дениз - родилка, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци
- Ямур - негова братовчедка, лаконична като миговете от детството, прекарани с автора в общия семеен дом
- Айше - университетска преподавателка на средна възраст, която, пишейки, се опитва да си изясни собствените си семейни проблеми
- Халил - който от малък мечтае да пише
- Акън - лудо влюбен в Сюсен политически активист, който се пита "за какво служат юмруците на сянката"
- Ерол - нереализирал се романист