Селцето

Научноизследователският кораб „Полюс“ катастрофира на неизвестна планета. Тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация, малцина оцеляват. Останали единствено с дрехите на гърба си, при температури под минус 40 градуса, хората тръгват да търсят спасение в подножието на планините. След почти 20 години те създават примитивно селище и продължават да живеят, макар и в жестоки лишения.

В селището вече са се родили деца. За остаряващите корабокрушенци е ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци. Въпреки че са загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура, трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.

Първоначалната идея, преди Кир Буличов да я доразвие в роман, се появява в повестта със заглавие „Проходът“, публикувана на български в сборника „Среща с медуза“ през 1983 г.

Кир Буличов (1934-2003) всъщност е псевдоним на руския писател-фантаст, журналист и пътешественик Игор Можейко. Негови произведения са поредиците за Великия Гусляр, Алиса Селезньова, Павлиш, а романът "Селцето" е втората книга от поредицата "Галактики" на издателство Колибри.