Сенки от стария Плевень

Светът винаги е имал своите личности, своите зевзеци, своите неудачници или щастливци. Това е градът, в който живеем. Дядо, мисля, че твоите разкази са някакъв мост, по който трябва да минат днес поколенията, за да намерят в лабиринта на времето и събитията своето място в живота на град Плевен. Вярвам!    Христо Домусчиев – Бебо (внук)

Ти, Дядо, ме научи да виждам и усещам дори невидимите неща. Ти ме научи на търпение. Ти ме научи да виждам любовта, смирението, благодарността… Безбройни са твоите уроци и в тези кратки спомени за теб едва ли ще мога да разкажа всичко. Но те са запечатани в чип в главата ми и ще бъдат там до моята смърт. Дано имам време... Благодаря ти!
Христо Домусчиев - Бебо (внук)

Сборникът „Сенки от стария Плевень” е напомняне за един позабравен български писател; негов особен, личен поглед към едно отдавна отминало време на град Плевен, с неговите хора, традиции, устройство. Изданието включва познатия сборник с документално-художествени разкази „Сенки от стария Плевен”, разтърсващата повест „Самичка”, няколко текста от сборника „Очерки и разкази”, избрани стихове в проза от двутомника „Есенни листа” и писма до автора от известни български интелектуалци, като проф. Иван Шишманов, проф. Александър Балабанов, д-р Кръстьо Кръстев, Трифон Кунев, Юрдан Трифонов, Илия Блъсков, Добри Немиров и др.

Вместо предговор читателят ще се наслади на светлата изповед на внука, Христо Домусчиев, за уроците на неговия дядо.

В края на книгата издателят е включил речник на забравени, красиви или уникални български думи и изрази, някои от които най-вероятно са хрумки на самия автор.