Шепотът на гигантите

Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете.

Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното предишно присъствие напомнят за времената, когато те още са бродили по земята: руини, могили, блата, големи кости, огромни скали... Това са видимите свидетелства за това, че "някога" те са били страшна реалност.
 
Тези места и сега са опасни, тъй като в тях още се чува "шепотът на гигантите". Именно акустическият код осигурява комуникацията с отвъдното, тъй като двата свята са взаимно невидими. Затова те се "чуват". Легендите за потънали градове или църкви разказват, че от езерата се донасят шумове: мученето на стадата, звънът на камбаните...