Синьо и черно

Романът “Синьо и черно” на Халид Зия Ушаклъгил е петата книга от поредицата "Магията на Босфора". Той е едно от най-значимите произведения на Халид Зия.
Ахмед Джемил успява да завърши своето образование, въпреки смъртта на баща му и трудностите, които трябва да преодолее. За да издържа майка си и сестра си, той е принуден да търси каквато и да е работа. Започва да пише статии за различни вестници и списания, дава частни уроци, превежда детективски романи. Докато съдбата не му дава шанс – започва работа в един от големите централни всекидневници. А сватбата между сестра му и сина на собственика му носи надежда, че и тя ще намери своето щастие.  Но всичко рухва, когато разбира, че Вехби ефенди е груб и безчувствен човек, зависим от алкохола. След поредната пиянска вечер Вехби удря бременната си съпруга и тя губи детето си. Огромните усилия на Ахмед да спаси сестра си от смъртта остават напразни.

В желанието да сподели с някой голямата си мъка Ахмед посещава своя близък приятел от детинство Хюсеин Назми. Там той научава, че Ламия – любовта на живота му, с която не се обвързал, за да не я подложи на мизерно съществуване, се готви за сватба.

Ахмед изпада в дълбоко и тежко отчаяние след всички тези загуби. Той изгаря писаната от него цял живот поезия, защото му изглежда вече безсмислена и несъстоятелна. Решава да замине. Двамата с майка му се качват на първия кораб, който да ги отведе. Съзерцава Истанбул за последно. Светлините му постепенно гаснат и се отдалечават, синьото необратимо се превръща в черно. Ахмед Джемил остава самотник в тъмнината...