Сизиф дали е бил щастлив

Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена.

Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.

Владимир Левчев