Сюрреализъм и критическа теория

Предстои 100-годишнината от появата на сюрреализма, който не е преставал да се преражда в нови произведения, да се докосва по нови начини до класически и съвременни въплъщения на психоанализата. Но на български все така не разполагаме с богатство от тълкувания, които не просто да излагат историята му, а да вникват в същността му.

Тази година отбелязваме и 130-годишнината от рождението на Бенямин, чиито идеи сме се заели да представяме грижливо и експертно. Но сред важните полета на неговото мислене, оставали непредставени досега, са и текстовете му за сюрреализма. Ето ги сега в това малко томче – допълнени с миниатюрна текстуална намеса на Т. В. Адорно и с обширен, богато контекстуализиращ текст на Стилиян Йотов. Така че, подавайки още една нишка за придвижване из лабиринта на гения на Бенямин, отправяме мощен сноп светлина към сюрреализма – тази не мъртва история, а все така жива вселена.

Като замръзване в момента на събуждането, сюрреализмът е по-добен на фотографията. Онова, което той завладява, навярно са образи…, в които най-вътрешната сърцевина на субекта осъзнава, че е нещо външно, имитация на нещо социално и историческо.

Т.В. Адорно