Скандинавската експанзия и Западът (края на VIII - 60-те години на XI в.)

Настоящият труд разглежда скандинавската експанзия на запад - не само съпътстващите я политически събития, но и отражението, което имала тя върху възраждането на градския живот и търговията в тази част на Европейския континент. Макар и с цената на немалко сътресения и жертви, в крайна сметка било създадено едно общо търговско и културно пространство - от Испания на запад до Прибалтика на изток. В тази връзка е разгледан и въпросът, какви стереотипи доминират в представите ни за викингите - морски крадци и воини-мореплаватели.
Към края на VIII в. и последните вълни от т.нар. Преселение на народите били отшумели. Прекъснатите маршрути на комуникация в Стария свят започвали да се възстановяват - отначало бавно и несигурно, а след това все по-интензивно. Но макар и винаги да имало опасност един кораб да претърпи крушение в резултат от морска буря или да бъде нападнат от пирати, през по-голямата част на Средните векове пътуването по вода си оставало далеч по-безопасно от пътуването по суша. В общи линии, "пробуждането" на Европа за нови контакти и търговия на далечни разстояния е процес, който траел около три столетия, докъм третата четвърт на XI в. Той започнал най-напред по двете периферии на континента - южната, която обхваща Средиземноморието, и северната, която обхваща басейна на северните морета. Големите европейски реки - Рейн, Маас, Шелда, Рона и Дунав и техните притоци осигурявали връзка между моретата, които миели бреговете на континента и неговата вътрешност.
Но ако, от една страна. Средиземноморският свят се "пробуждал" за пътуване и търговия в условията на сблъсък между две цивилизации - християнската и мюсюлманската, от друга страна той бивал улесняван от наследената си от Античността обща култура на пътуването.
В северните морета възстановяването на търговията и комуникациите пък се осъществявало в условията на т.нар. Скандинавска експанзия, начело на която стояли викингите-пирати, следвани от скандинавски преселници. Ако се съди по писанията на християнските автори, сблъсъкът на езическия Север на Европа с нейния християнски Запад имал катастрофален ефект върху християнската цивилизация. В действителност обаче скандинавските колонисти доста бързо се пригаждали към условията на живот в новите си местоживелища и приемали християнството...