Сканирани

Представете си, че физически ви се отказва достъп до вашия офис, бизнес или препитание. Представете си, че ви отказват достъп до магазин за хранителни стоки или че ви казват с кого можете и не можете да седнете в ресторант. Представете си, че ви забраняват да влезете в болничната стая, когато член на семейството ви има нужда от животоспасяващи грижи.

Немислимо? Днес тези, а и по-лоши сценарии се осъществяват в реалността в „демокрациите“ по целия свят и може да се окажат колективното ни бъдеще – оркестрирано от Изкуствения интелект, Биг Тех и спонсорираните от държавата приложения – все в името на „защитата“ на общественото здраве с ваксинационни паспорти.

Залогът не би могъл да е по-висок. Ако нямате ваксинационен паспорт, няма да имате достъп дори до базисни услуги: от изкарването на прехраната до пътуването в собствената ви страна. Дори ако имате ваксинационен паспорт, ще бъдете изложени на безпрецедентни нива на държавно и корпоративно следене, извличане на данни и поведенчески контрол.

На ясен език, подкрепен от задълбочени изследвания, Корбишли разкрива не само как пускането в действие на ваксинационните паспорти представлява безпрецедентно нарушаване на правото на личен живот и телесна автономия, но и как увековечава идеята, че „малка“ колективна саможертва ще ни помогне да се върнем към нормалността.

Ако нещата продължат по този път, Корбишли много ясно обяснява, че връщането към „нормалното“ никога няма да се случи. Казано просто, вместо да се върнем към нормалността, ще видим създаването на драстично различна форма на съществуване, в която повечето от нас на практика няма да имат никаква субектност по отношение на собствения си живот.

В „Сканирани“ ще откриете още:

• огромните последствия от технологично подпомогната дигитална идентичност, системите за социален кредит и биометричното следене;
• как базисните свободи и правото на личен живот са предадени на държавата и частните компании без наше знание или съгласие;
• как държавните програми и засиленото следене ще подпомогнат дискриминацията, сегрегацията и стигматизирането на огромни сегменти от населението.

Малко хора искат да бъдат възприемани като отклонения или изключения, особено ако това означава да се чувстват отговорни или да бъдат обвинявани за страданието и смъртта на други.

„Прилагането на аргумента за „по-голямото благо“ по отношение на ваксинационните паспортите обаче има един фундаментален недостатък – пише Корбишли, – тъй като самите паспорти предлагат твърде малко потенциално добро и огромно количество потенциални вреди.“

Това не е либерален или консервативен дебат. Това не е дебат ваксинирани срещу неваксинирани. Тук става дума за свободата, глобалната демокрация и от колко от тях сме готови да се откажем. Става дума за вземането на решение кога е време да кажем: „Стига вече!“.