Скритият имам

„Ала какво представлява символът? Ако се искаме да бъдем прецизни, трябва да се обърнем към значението на старогръцката дума symbolon. На старогръцки глаголът symbollein означава „слепвам“, „свързвам заедно“.

Да вземем пример със ситуацията, когато двама души се срещат случайно по покана на домакина на някакво събиране и преди да се разделят, разчупват на две пръстен или глинена плочка, като всеки от тях взима по една половина. Всяка от половините представлява symbolon на другата. Тъй като е възможно да минат много години и да се променят много неща, достатъчно е онзи, който притежава единия symbolon, да го свърже с другата му половина и по този начин да припознае нейния притежател като човека, с когото се е срещнал на онова някогашо събиране или поне като негов представител или приятел.

В случая с нашите мистични метафизици, всеки symbolon принадлежи на дадена вселена - невидимият свят Malakūt от една страна и респективно сетивният свят от друга. Събрани заедно, symbolon-ът на единия и symbolon-ът на другия, образуват върховно, интегрално единство. Фактът, че един symbolon се свързва с друг, означава, че видимият свят съ-символизира невидимия, ако се изразяваме на езика, на който е говорил още Лайбниц. В това се състои смисълът на известното изказване на Гьоте в края на втората част на „Фауст“: „Символ преходен е всичко менливо“ (можем да кажем също: нищо повече от символ). Можем веднага да доловим разликата между символ и онова, което често наричаме алегория. Алегорията остава на нивото на очевидностите и на възприятията.

Символът гарантира съответствието между две вселени, които се намират на различни онтологични нива. Символът е единственото средство за проникване в невидимото, в света на тайнството, в езотеричното.

Когато споменах преди малко за необходимостта дадена култура да разполага с философия, която да гарантира функцията на символите, да гарантира онтологичната, „обективна“ валидност на света-медиатор между интелигибилното и сетивното, имах предвид точно това. Идеята за тази междинна зона предполага троична артикулация на реалността: Интелигибилен свят Jabarūt, свят на душата Malakūt и материален свят. Тази триада съответства на антропологичната триада: дух - душа – тяло.

Когато антропологичната философия бъде сведена до диада, т.е душа и тяло или дух и тяло, тогава изчезва ноетичната, когнитивната функция на символите. Тази триада, отменена на Запад още през ІХ в., просъществува единствено във философските и теософски школи, считани за жалост като маргинални. Картезианството познава само мислещата и протяжната субстанция. Съществуват само чувствени възприятия и абстрактни концепции на разсъдъка. Така необятният свят на Въображението, т.е света на Душата, бива обречен на гибел и идентифициран с имагинерното, нереалното“.

Анри Корбен