Слънцестоения над Черната река

Късноантично слънце, потъващо зад виненочервени облаци. Дълбоки тъмнозелени гори. Три танцуващи женски силуета при извора на Аксиос. Плисък на вода. Радостни писъци. В сумрака край брега: захвърлени сребърни съдове, препълнени с горски дарове подноси, пияни сатири, надуващи флейти и рогове. На светлината от бронзов канделабър - Сабазий, заиграл се с раннохристиянските светци на въплъщаване. Религиозен синкретизъм на шега. Проява на сарказъм в борбата за оцеляване. Въвлечен в мрачната игра, докато препускал из човешкото съзнание, богът конник изгубил вярната змия. Любовта на живота си. Иронията на съдбата го принудила да убие любимата с копие. В момента на смъртта си тя се превърнала в черна река. Златен ореол заблестял над главата му. Слънцестоение.

Из книгата