Слънчеви зайчета и други зайци

Описаните истории са често необичайно буйни, но са пресъздадени с изискан и оригинален език. Тази стилна комбинация е примесена с помитащ хумор, който дебне от всеки абзац, дори на места, при които духовитост не може да се очаква. А докато устата на читателя е разтворена в широка усмивка, изненадващо следват моменти, изпълнени с топлина и задушевност, както и такива, подканващи към размисъл за непреходното в живота. 

Интересно е да се прочете как силните духом са преодолели епохата, в която са се чувствали като в усмирителна риза, без да допуснат младостта им да бъде ограбена. Това превръща книгата във възхвала на човешкия дух, който е в състояние да намери път в мрака и без да сътрудничи на дявола.

Поради безпристрастността на изложението - тук не става дума за рай или ад, а за щастливо съществуване в мрачен зандан, възниква въпросът дали времето, в което се развива повествованието, е било добро или лошо. Отговорът на този въпрос ще зависи обаче изцяло от читателя. Един сигурно ще каже: "Написано е в прав текст - било е ужасно", а друг: "За да си преживял толкова радост, трябва да е било много хубаво". А как беше всъщност?