Случаите на инспектор Тюхчев

В нощта на 29-и май, 1912 г., пътищата на инспектор Тюхчев и българския Цар Фердинанд се преплитат за кратко в невзрачен севлиевски хан. Още преди разсъмване две събития стряскат тихия провинциален градец – стрелба по Царя и убийството на търговеца Стоимиров, заедно с жена му и двете му невръсни деца. Трагичните случаи, ознаменували този ден, не спират до тук – в близката гора е намерен трупа на скромния севлиевски гражданин Никола Тупузанов... Няколко месеца по-късно поредно трагично събитие разтърсва друг край на идиличната българска провинция. В хотел “Европа” в малкото курортно градче Хисаря намират смъртта си индустриалеца Трендафилов и трите му деца. На по чудо оцелялата съпруга обаче също не е съдено да живее дълго... В стръмен, горист участък на пътя между Търново и Ловеч – още едно семейство намира смърта си, заедно с бащата и майката, жертва става и 13-годишната дъщеря... При пожар в къща в Арбанаси в пламъците загива цялото многлюдно семейство... На пръв поглед между всички тези трагични произшествия няма връзка... Но не и за инспектор Тюхчев, който самоотвержено се хвърля в преследване, където всяко ново откритие не носи развръзка, а нова тайна... А дали развръзката няма да изненада и самият инспектор?      

И още...

... Под асмата в двора на полицейския пристав Карагьозов, на чаша кафе и сиропиран щрудел, след обилен обяд, инспектор Тюхчев в компанията на студента Старибрадев и красивата госпожица Синтия Карагьозова, разказва за своето първо разследване, случило се преди 18 години в столицата на Австро-Унгария, Виена, където младият Тюхчев току-що завършва юридическото си образование. Повод за първия опит на бъдещия инспектор е молбата на неговия тогавашен приятел Антон Щокталер, чийто чичо професор барон Щокталер е намерен мъртъв в кабинета си... Наистина ли преди толкова години Тюхчев е направил правилните изводи?...

“Идеята за персонажа на инспектор Тюхчев идва разбира се от култовия български филм “Бон шанс, инспекторе”, с режисьор и автор на сценария Петър Донев, на когото благодаря за отзивчивостта да използвам така сполучливо пресъздания образ на българския инспектор...” Авторът