Сто дни дъжд

Беатрис прекосява цяла Европа, за да се добере до родното градче на баща си. От Лондон в Сърбия я връща волята на покойния вече родител – да продаде наследствените имоти.

Градчето я посреща с неспирен дъжд, който облича улици, сгради и хора в призрачен воал, сякаш иска да скрие нещо от нея.

Но да скриеш нещо тук, е невъзможно. Издигнал крепостна стена от тайни около себе си, всеки е прозрачен за останалите, защото всички са обвързани един с друг с миналото си, с пороците и страстите си, с мечтите-сънища, които сънуват наяве.

Беатрис пие вино, разговаря с домашния дух, унил като избягал папагал, и среща любовта. Но освен това присъствието й в провинциалния град като че катализира трагични развръзки на десетилетни интриги.

С Маркесови щрихи Милош Латинович рисува миналото, настоящето и бъдещето на затънтената европейска провинция, в която живеем ние, на Балканите – врящ котел от страсти, исторически връзки и болни амбиции.

На Балканите има една страна, която граничи сама със себе си. Където живеят най-красивите жени, а раждаемостта спада. Където безработните работят най-много, където на най-плодородните земи живеят хора, които гладуват. Където влаковете винаги закъсняват. Където всички играят футбол, а побеждават във ватерпола и волейбола. Където всички бързат за работа, а никой не стига навреме. Където здравеопазването е безплатно, а лечението скъпо. Където световната криза е получила гражданство и живее там постоянно. Където обществените поръчки са тайна, а държавните тайни – публични. Където войните никога не свършват. Където съдебните дела траят по-дълго от живота…

За автора

Милош Латинович (р. 1963) е сред водещите сръбски писатели днес. Автор е на 6 романа, сборници с разкази, есета и пиеси. Носител е на Наградата на литературното дружество на Войводина, „Стеван Пешич“ и „Златен слънчоглед“ – за книга на годината (романа „Сто дни дъжд“).