Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше

На сто и първия си рожден ден Алан Карлсон се намира на остров Бали заедно със старата си дружка, дребния мошеник Юлиус Юнсон, с когото решават да се поразходят с балон – който, естествено, се спуква и ги отнася в морето, където ги прибира севернокорейски кораб, пренасящ какво? – ни повече, ни по-малко обогатен уран. Оттук започват приключенията на двамата приятели, които ги отвеждат от Северна Корея в САЩ, Кения, Танзания, Дания и най-сетне в родната Швеция. Пътят им се пресича с Доналд Тръмп, Ангела Меркел, външния министър на Швеция, без да броим разните нацисти и националисти, които се опитват да ги пречукат. Запознават се и с индиец с непроизносимо име, и със собственичка на погребална агенция, в която Юлиус се влюбва. Междувременно в ръцете им попада още един кашон обогатен уран, който в крайна сметка предават в ръцете на когото трябва. За да не стане някоя беля. Всичко това коства немалко умствени усилия на нашия старец, който пък е влюбен в своя таблет и който в края на приключението си казва с несвойствено му чувство за самокритичност: „Твърде много размишлявам“.