Светът, който ни заобикаля

Европейски градове в новия сръбски разказ

По това как човекът от Балканите вижда света, може би ще стане ясно и какви сме ние самите. Ще видим себе си в другите, като в огледало; в добродетелите им - своите недостатъци; във възможностите им – своята ограниченост; в способностите им – своята безпомощност. И да се надяваме, макар и надеждата да не е голяма, в техните недостатъци, ограниченост и безпомощност да съзрем шанс за самоуважение.
Борислав Пекич

ВИДА ОГНЕНОВИЧ, писател и режисьор. Освен романите Къщата на мъртвите ухания
(1995), Прелюбодейци (2006) и Наблюдаващият птици (2009), книгата Пътуване и пътепис (2005), сборника с есета Срещу пророчествата (2007), както и дванайсет драми, тя публикува две сборника с разкази Отровното мляко на глухарчето (1994) и Старият часовник (1996). Живее в Копенхаген.

МИРЯНА ПАВЛОВИЧ (Майданпек, 1943), разказвач. Публикува сборниците разкази: Общ знаменател (1976), Чакалня (1980), Смъртоловка (1986), Суморески (1995) и Зърно на зърното (2002). Живее в Белград.

МИЛИСАВ САВИЧ (Рашка, 1945), разказвач, романист, есеист, преводач, съставител на антологии. Освен шест романа, най-известни от които: Топола на терасата (1985), Стомната на комитския войвода (1990), Хляб и страх (1991) и Принцът и сръбския писател (2008), той публикува сборниците разкази: Българската барака (1969), Младежите от Рашка (1977), Вуйчото от нашето градче (1977), Бележки под текста (1994), 30 плюс 18 (2005) и Любовни писма и други лекции (2012). Живее в Белград.

ЙОВИЦА АЧИН (Зренянин, 1946), разказвач, есеист, преводач. Освен сборници с есета,  някои от които са много близки до разказа, публикува и сборниците разкази: Дълги сенки на късите сенки (1991), Да се унищожи след смъртта ми (1993), Съновник на пеперудата (1996), Извънземни явления (1999), Който иска да обича, трябва да умре (2002), Летящи обекти (2002), Малък еротичен речник на сръбския език (2003), Дневник на душата-заточник (2005), Прочетено в твоите очи (2006), Вулкан над вулканите (2007) и Устието на океана и други истории (2011). Живее в Белград.

ДАВИД АЛБАХАРИ (Печ, 1948), разказвач, романист, есеист, преводач. Освен три сборника с есета и дванайсет роман, най-известни от които са: Цинк (1988), Снежен човек (1995), Стръв (1996), Гец и Майер (1997), Световен пътник ( 2001), Пиявиците (2006) и Контролен пункт (2011), той публикува и сборниците разкази: Семейни времена (1973), Обикновени истории (1978), Описание на смъртта (1982), Суматоха в бараката (1984), Простота (1988), Пелерината (1993), Необикновени истории (1999), Другият език (2003), Сенки (2006), Всяка нощ в друг град (2008). Живее в Калгари.

ВЛАДИСЛАВ БАЯЦ (Белград, 1954), разказвач, романист, поет, преводач. Освен шест романа, най-известни от които са: Книга за бамбука (1989), Друидът от Синдидун (1998) и Хамам Балкания (2008), той публикува сборниците разкази: Европа върху плещите на бика (1988), Подложки за сънища. Геопоетични басни (1992) и Гастрономадски разкази (2012) Живее в Белград.

МИЛАН ДЖОРДЖЕВИЧ (Белград, 1957), поет, разказвач, есеист и преводач. Автор на девет стихосбирки и един сборник есета, Джорджевич публикува и сборник разкази: Кал и ведрина (под псевдонима Милан Новков, 1997), Сляпата улица (2002), Маймуната (2006). Живее в Белград.

МИХАЙЛО ПАНТИЧ (Белград, 1957), разказвач, есеист, литературен критик. Наред с многобройните сборници есета, студии и критическа проза, както и няколко антологии, между които най-известна е Антология на сръбския разказа XIX и XX век (I-III, 2005), той публикува и осем сборника с разкази Хроника на една стая (1984), Уондър в Берлин (1987), Писатели, поети и останалата менажерия (1992), Не мога да си спомня едно изречение (1993), Новобелградски истории (1994), Седмият ден на кошавата (1999), Ако това е любов (2003) и Този път за болката (2007). Живее в Белград.

ЕЛЕНА ЛЕНГОЛД, разказвач, романист, поетеса. Автор е на пет стихосбирки, най-известни от които са: Преминаващи ангели (1989), Картини от живота на един капелмайстор (1991), Кладенецът с тежките думи (2011), както и на романа Балтимор (2003). Публикува и сборниците с разкази: Мокрите лъвове (1994), Асансьорът (1999), Панаирджийски фокусник (2008). Живее в Белград

МИЛЕТА ПРОДАНОВИЧ (Белград, 1959), разказвач, романист, есеист, пътеписец, Освен няколко книги есета, пътеписи, стихосбирки и девет романа, най-известни от които са: Кучето с пребития гръбнак (1993), Танцувай, чудовище, на нежната ми музика (1995), Червен шал, целият копринен (1999), Това щеше да бъде щастливият ви ден (2000), Венецианска градина (2002), Колекция (2006) и Ултрамарин (2010), той публикува и сборниците разкази: Пътеписи по картинки и етикети (1993), Небесна опера (1995) и Агнецът (2007). Живее в Белград.

ВЛАДИМИР ТАСИЧ (Нови Сад, 1965), разказвач, романист, есеист. Освен два сборника есета и три романа: Прощален дар (2001), Дъжд и хартия (2004) и Стена от стъкло (2008), той публикува и сборници с разкази: Псевдология фантастика (1995) и Радостта на корабокрушенеца (1997). Живее в Ню Брънзуик.

ЛАСЛО БЛАШКОВИЧ (Нови Сад, 1966), поет, романсиер, есеист. Освен на седем стихосбирки, той е автор и на шест романа, между които най-известни са: Сватбен марш (1997), Натюрморт с часовник (2000), Накитът на Мадоната (2003), Адамова ябълка (2005) и Турнирът на гърбавите (2007). Живее в Нови Сад.