Светият демон

„Светият демон” (2004 г.) е първата прозаична творба на 26-годишния словашки поет Петер Били. Въпреки това се издига до едно от най-успешните заглавия в съвременната словашка и европейска проза.

Основният подход на повествованието е антиномията. Текстът не е автобиографичен, но отразява лични преживелици на автора – живота му в италиански манастир, сватбата със случайно срещнато в самолета испанско момиче, еротичните му авантюри. Били описва случилото се с умел психологизъм, без да пести иронията, дори разочарованието си от днешния свят. Младите послушници в манастира живеят разгулен живот, протагонистът на романа Педро е безволев и слаб, единственото решение, което взема сам, е постъпването му в манастир – в разрез с житейските виждания на родителите му, адепти на здравословното хранене и американския снобизъм.

Важно място в романа заема еротичното начало, без излишно да се натрапва. Педро е пасивен, играе ролята на девственик. Не търси жени, те го намират. Не ги избира, бива избиран от тях. Дири любовта, която сякаш отсъства, заменена от сексуалното.

Наистина ли Бог и любовта отсъстват от съвремието? Нима романът на Били е просто невинна историйка спрямо истинската реалност?