Тъй рече Заратустра - твърди корици

"Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй:
– Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!"
Из книгата

"Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би могъл. Преобразяват хората и нещата тъй, както той не е желал, макар и да са го желали неведомите глъбини на духа му."
Хайнрих Ман

"Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не в възхвалявал повече страданието..."
Томас Ман