Телогинариум

Рано или късно човек изпитва нужда да възприеме цялостта си. Внезапно си дава сметка, че съзнанието му е преизпълнено с мисли за собственото му тялото, които се трупат като свръхтегло. Изпитва нужда да бъде изразен, за да знае, че е съществувал именно той, а не някой друг. И когато не можем да говорим за това, тялото заговаря вместо нас.

Тази книга съдържа петнадесет фантастични истории, в които състоянията на духа добиват плът. Какво би станало, ако следвахме всеки свой импулс? Ако поставяхме себе си на преден план във всичко, което правим? Какво би станало, ако се „слеем с природата”? Ако се отпуснем? Ако спрем да се радваме, ако станем по-сухи? Повечето от тези истории са леко плашещи, като разкази на древен пътешественик. Тялото е борхесиански лабиринт от възможности – в края на всяка от тях дебне чудовище, и чудовището си ти.

Освен ако не се случи най-фантасмагоричната от тях: един човек среща друг човек. И този друг човек го вижда изцяло.”