Теоретични модели и парадигми в съвременния PR

Всяка наука има свой теоретичен фундамент. Някои науки имат по-дълго и наситено битие и фундаментът им е необятен. Други науки, които са по-млади, имат по-скромен фундамент. Но не съществува наука, която да стои върху празно научно пространство – винаги в основите й може да се открие някаква теоретична база.

Ако погледнем младата социална наука PR (пъблик рилейшънс), то може да останем с погрешното впечатление, че тя е само една приложна дисциплина. Истината е, че PR е започнала съществуването си като практическа социална дейност и едва десетилетия по-късно, е развила своя научна основа. Това е рядка случка в историята на науката. И именно тази нетипична аберация води отчасти до изкривената представа, която битува за PR днес.

Непознаването на теоретичната база на PR не е вина, която може да се вмени на научната общност. Липсата на адекватна литература е причина за това състояние на нещата. Дори в световен мащаб няма твърде много строго теоретични текстове, които да хвърлят светлина върху централните проблеми на академичния PR. По една или друга причина в България такива текстове изобщо отсъстват до момента. Именно тази празнина се опитва да запълни настоящата книга. Задача преамбициозна, но и задача, която вече не търпи отлагане.

Структурирането и скицирането на научния домейн на една дисциплина е истинско изпитание, дори и при не особено развити области, без съществени традиции, какъвто е случаят с PR. Затова настоящият опит в тази посока следва да се счита само за пръв такъв и в този ред на мисли, за вероятно непълен или пристрастен.