Ти ми беше обещан

Авторът не крие, че главният герой – Време, е самият той.

„Това съм аз. Би било смешно да го крия и да излъжа, че това е „просто един образ“. В тази история съм поместил един сложен период от живота си, когато времето ми отне самия мен. Опитах се да пиша за загубата и сам не забелязах как израснах от тази болка. Започнах да ценя неща, които преди не ценях. Да виждам цветове и нюанси, които преди не забелязвах. Сигурно нямаше да го постигна, ако не бях загубил нещо друго. На мястото на изгубеното се отварят бездънни ями и когато се опитваме да ги запълним, започваме още повече да ценим живота. Но нека това, което губим, да бъде изпитание за нас, а не инквизиция.“

В тази история ще срещнете и други герои със странни имена:Боровинка – тя е силна, при цялата ѝ външна мекота; замислената и затворена Водопад; материалиста Фернандо и неговия антипод ‒ вестоносеца от другата реалност Бешир. Всички те са напълно различни по характер, но еднакво дълбоко преживяват своите радости и огорчения и си помагат взаимно, доколкото могат.

Изгубил бременната си жена, Време се погубва в потока на дните. Той се застоява пред бара или е в прегръдките на не по-малко отчаяни жени, които търсят успокоение във фалшиви страсти. Но този „омагьосан ден“ не може да се повтаря до безкрайност, без да го научи на нещо. Време започва да разбира, че има друг живот, че трябва да се върне в него, независимо, че там вече я няма жената, около която се е движел целият му свят.

Тогава той, плахо и неумело, като дете, започва да се вкопчва в красотата на заобикалящата го реалност, в нейните малки радости, за да може отново да преоткрие смисъла на живота. А красотата винаги е около нас, независимо с какви очи я гледаме ‒ дали пияни, дали дрогирани или опустошени. И накрая той успява! Точно тогава се появява жената. Тя го хваща за ръка и го отвежда на верандата, откъдето към предишния свят се разкрива нова гледка. Звучи като приказка. Но точно така се случва при хората, които искрено търсят себе си.

Той трябва да приеме всички сезони, всички периоди в живота си, без да се крие от никой от тях. Когато го постига, тогава и тя разкрива в обятията му своята женска същност. Всяка жена търси в очите на мъжа своето отражение. Така ни е създал Твореца ‒ жената се ражда и има своето безкрайно продължение... в прегръдките на мъжа. A тя му подарява продължението на неговия живот. Жената винаги постъпва така. Тя връща на мъжа вярата дори когато на пръв поглед от нея не е останало нищо.

„Тази книга е история за поврата в живота ми, до който съм стигнал след поредица от загуби. Ще ми се да вярвам, че след като хората я прочетат, още някой ще успее да промени много неща в своя живот. Ще ми се да вярвам, че благодарение на нея някой ще избегне подводните рифове и ще преживее трансформациите, без да се налага да плати скъпо за това.“

Елчин Сафарли