Три тъжни тигъра

„През 1965-а излиза „Три тъжни тигъра“; същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Острова и бившите бунтовници не позволяват да тури нога там. По тая причина творчеството му остава извън преведените у нас страници: той е отстъпник, отцепник, изменник, „червей“ според Фиделовата особено ласкава понятийност. Затуй Кабрера Инфанте не застава овре- ме там, където по художественост е неговото място: редом с Борхес, Маркес, Рулфо, Астуриас, Кортасар, Лесама, Онети, Льоса, Карпентиер, Сабато, Фуентес, Роа Бастос. И българският превод на „Три тъжни тигъра“ въздава една твърде окъсняла справедливост, но справедливост.

„Три тъжни тигъра“ е изненадваща, смела, успешна сплав между високословие и нискословие. Високословието включва сполучливи наподобявания на сти- ловете на Марти, Карпентиер, Лесама, Пинейра, Новас, а нискословието об- хваща жаргона в нощната столица и селяшкото малокултурие. Как да бъде превеждана тая еквилибристика с думи, значения, тия словесни опиянения, изблици? Ето въпрос, изправящ пред сложни мъчнотии подхваналия ги, а да съм искрен и точен – на нокти.

В „Три тъжни титъра“, изхождайки от неговия език, бих оприличил КабрераИнфате на десетобоец. Както въпросният състезател трябва да е подготвен в десет различни спорта, по същия начин кубинецът владее различни стилове. Тая му отлика дава основание да кажа, че разностилието гради неговия стил. Многостилието му ярко личи, личната кожа му е сковаващо тясна, той изпитва неудържим порив да влиза в други няколко, че тъй да засити неозаптимия си устрем към превъплъщения...“

Румен Стоянов, в предговора към книгата

„Три тъжни тигъра” е забележителна книга. Вероятно по-забавна книга не е писана на испански от „Дон Кихот” насам… Също така това е една от най- находчивите книги, идващи от Латинска Америка, а това никак не е лесно.”

New York Review of Books

С „Три тъжни тигъра” Кабрера Инфанте заема предния ред на латиноамериканската литература, наред с „Игра на дама” на Корсатар, „Сто години самота” на Гарсия-Маркес и „Скверната птица на нощта” на Доносо.

Bookseller

"Шедьовърът на Кабрера Инфанте „Три Тъжни тигъра” е най-игривата книга, писана на испански. Пълна с гегове, игри на думи, списъци, както и секция „Някои открития”, съдържаща няколко празни страници – тази книга бе посрещната като по-модерна, по-секси и по-увлекателна кубинска версия на „Одисей” на Джойс."

Guardian

"Чрез центрирането на историята около спомените на мъж, отделен от страната си и от младостта си, Кабрера Инфанте създава пленителна визия на живота, както и галерия живописни характери, населяващи кабаретата на пред-Кастрова Куба."

New York Times