Тристана. Назарин

Тристана – жената от плът и кръв, Назарин – новият Христос

Книгата включва два забележителни романа на Бенито Перес Галдос, един от най-големите писатели на Испания. И двата са филмирани от прочутия режисьор Луис Бунюел с участието на звезди като Катрин Деньов, Франко Неро и Франсиско Рабал, като екранизациите печелят престижни награди и номинации за „Оскар” и „Златна палма”.

„Тристана” е роман за раждането и осъзнаването на жената от плът и кръв, за бунта й да постигне независимост и щастие. Дон Лопе Гаридо – честен, принципен и отзивчив обедняващ аристократ, но с пословична слабост към нежния пол, става попечител на младата Тристана след смъртта на родителите й. Невинна и смирена, тя е принудена да бъде едновременно негова дъщеря и любовница. Но скоро в нея се събуждат гордостта и увереността, че не е просто парцалена кукла, а жена от плът и кръв. Когато среща младия художник Орасио Диас, Тристана ще последва зова на сърцето си, за да поеме по пътя на бунта…
Обрекъл се на бедност и изпълнен с вяра, Назарин от едноименния роман твори добрини, дава последния си залък и пари на нуждаещи се, пробужда вярата и доброто в душите на престъпници, блудници и свирепи феодали. Но добрите му дела и смиреното му поведение остават неразбрани от околните, в очите на които той е глупак или луд, борещ се с вятърните мелници на нищетата, злото и безверието. Единствените, които го разбират, са проститутката Áндара и приятелката й Беатрис, които стават негови сподвижници…

„Назарин” е изключително интересен с проблематиката и внушенията си роман. Героят е едновременно Христос и Дон Кихот. Името му, послужило и за заглавие на романа, е директна препратка към библейския мит и образа на Христос (Иисус от Назарет), а областта от която е – Ла Манча, към героя на Сервантес. Обрекъл се на бедност и изпълнен с вяра, Назарин твори добрини, дава последния си залък или парá на нуждаещи се, пробужда вярата и доброто в душите на престъпници, блудници и свирепи феодали. Проститутката Áндара също така недвусмислено асоциира образа на Мария Магдалена, като става сподвижница на отец Назарин, съпътствайки го в бедността и страданието. Добрите дела и поведението на свещеника често остават неразбрани от околните, в очите на които той е глупак или луд – един Дон Кихот, борещ се с вятърните мелници на нищетата, злото и безверието.

В двата романа има и философия, прозрения за човешкия живот, важни за всяко време, особено за такова смутно в духовен смисъл, каквото е нашето. Бенито Перес Галдос разказва притчови истории с герои и случки, навързани в единен сюжет, интригуващи и четивни, но изпълнени с дълбок философски смисъл – нещо, което един век по-късно ще го правят автори като Паулу Коелю и Хорхе Букай, възприемайки езика на притчите. Перес Галдос обаче е брилянтен разказвач и изящен стилист. И тук е мястото да отбележим приноса на Румен Руменов, справил се блестящо с нелекия превод на тези два задължителни за всеки четящ човек романа.