Царството на костите

ВСИЧКО ЗАПОЧВА В АФРИКА...

Екип на ООН за оказване на помощ в малко село в Конго прави тревожно откритие. Непозната сила изравнява условията за еволюция. Мъжете, жените и децата се превръщат в инертни, безчувствени създания. Заобикалящият ги природен свят – растения и животни – е станал по-хитър и хищен, развивайки се с експоненциални темпове. Коварното явление се разпространява из целия африкански континент, заплашвайки останалата част от света. Но дали това е природно явление? Или някой го е проектирал?

Какво е накарало биосферата да изпадне в безпорядък? Командир Грей Пиърс и „Сигма Форс“ са подготвени за необикновеното и пазят света в безопасност. И все пак дори тези блестящи и опитни научни воини не разбират какво стои зад този плашещ развой на събитията и не знаят как да го спрат. Докато се надпреварват да търсят отговори в цялата страна и по целия свят – от Вашингтон до най-гъстите джунгли на Африка, членовете на „Сигма“ осъзнават, че са се превърнали в плячка.

Откъс

14 октомври 1894

Област Касаи, Свободна държава Конго

Докато чакаше канибала да приключи с пиленето на зъбите си, преподобният Уилям Шепърд мълчаливо произнасяше Господнята молитва. Членът на племето басонге беше приклекнал край огъня и държеше в едната си ръка пила за кости, а в другата – огледало. Доизпили върха на един от резците си, усмихна се възхитено на резултата от труда си и най-накрая се изправи.

Туземецът се извисяваше пред Шепърд, висок почти два и десет. Беше облечен елегантно с дълъг панталон, излъскани ботуши и закопчана риза. Лесно можеше да бъде сбъркан със съученик на Шепърд от Южната презвитерианска богословска семинария за цветнокожи в Тъскалуса, която преподобният беше завършил. Само че, както беше типично за племето на канибалите, гигантът пред него беше обръснал веждите си и оскубал миглите си, което създаваше плашеща физиономия, особено като се имаше предвид приличащата му на акулска усмивка.

Шепърд се потеше в белия си ленен костюм, допълнен от вратовръзка и подходяща каска. Наложи му се да вирне глава, за да погледне в лицето вожда на запо запите. Войнственото племе се беше съюзило с колониалните сили на Белгия и фактически служеше като армия на крал Леополд. Прословутите запо запи бяха спечелили името си от дрънчащите звуци на многобройните си оръжия. Шепърд погледна дългата пушка, преметната през рамото на канибала, и се зачуди колко ли невинни хора са загинали от това оръжие.

При влизането си в селото Шепърд бе видял десетки тела, покрити с мухи. От купчините обгорели кости беше очевидно, че много други хора вече са били изядени. Наблизо един туземец се занимаваше с рязането на прясно кърваво парче месо от отрязано човешко бедро. Друг запо зап пълнеше издълбан череп с навити тютюневи листа. Дори огънят, който пламтеше между него и водача на групата им, служеше за опушване на отрязани ръце, нанизани на бамбукови пръчки над пламъците.

Шепърд се стараеше да не обръща внимание на ужасиите тук, макар че сетивата му страдаха, подложени на атака от всички страни. Във въздуха бръмчаха облаци черни мухи. Ноздрите му бяха изпълнени с миризмата на изгоряла плът. За да се сдържи да не повърне, Шепърд беше вперил поглед в туземеца. Нямаше да помогне на каузата си, ако възразеше или покажеше някаква гнусливост.