Тук сме

А нишката, която свързва десетте разказа на „ТУК СМЕ“ е повече от жилава. Това е всъщност надеждата. Без нея героите на Балабан вехнат и чезнат, стават прозрачни, по думите на един от тях. И пак тя – надеждата, слепя съдбите им и се превръща в слънцето на хоризонта. Защото и най-тъжната страница заслужава добър финал. Важи с еднаква сила и за книгите, и за живота. Ето доказателства и от тези обикновени, често провалили живота си мъдреци,  с които населява книгата си Ян Балабан... Неподправени сентенции, които ни помагат и ние да изречем: ТУК СМЕ!

• В някои неща ние, хората сме по-добри от ангелите
• Чувстваше се като жива страница от книга, трептяща в ръцете на онзи, който я е разтворил
• Всеки някога за някого е никой
• За някои неща ангелите не са достатъчни, тях може би трябва да ги обсъдиш с хората
• Стремежът не е още вяра, която да спаси човек от депресии и пиячка
• Той, който цял живот мечтаеше да принадлежи някому, въобще не успяваше да е част от нещо
• Тайната на успеха се крие в това, че регистрирам всичко, а не виждам нищо
• И му стана тъжно, тъжно за него, но само за секунди. Внезапно всъщност го обзе познание. Изведнъж разбра, че ще умре, че вече ще е само зрял, а зрелостта е дяволски близо до смъртта
• Блус, само блус, той е преградата между теб и смъртта
• Смислите се отделяха от нещата, падаха върху главите им като есенни листа